Нежеланите булки-джихадисти и техните деца ли са следващата цъкаща терористична бомба?

булки

Около 700 съпруги на бойци от Ислямска държава, заедно с техните близо 1500 деца, в момента се намират в различни хуманитарни лагери в Сирия.

Наричани булките-джихадисти, жените са от най-различни държави. Сред тях има синеоки рускини, германки, американки, канадки, бразилки – широка палитра от националности.

Повечето от тях няма къде да отидат – съпрузите им са мъртви или са в затвора. А мъжете на трети продължават да се сражават в последните крепости на Ислямска държава.

Родните им държави от своя страна също отказват да ги приемат обратно. Такива са случаите на 19-годишната Шамима Бегум от Великобритания и американката Хода Мутана на 24, които нашумяха през последните седмици.

поданство

Британският външен министър категорично отхвърли молбите на Шамима и близките й момичето, заедно с новороденото й бебе да се приберат в страната. Дори обяви, че ще й отнеме гражданството. От друга страна властите в САЩ твърдят, че Хода, която също има малко момченце, не е американска гражданка. Въпреки, че е родена в страната. Двете млади жени изразиха готовност дори да се изправят на съд и да излежат своите присъди, само и само да бъдат върнати обратно.

Джихадистките булки и техните деца са цъкаща бомба

В един от най-големите бежански лагери в Сирия – ал-Хол има около 30 хиляди души. Сред тях са 500 съпруги на членове на Ислямска държава, заедно с техните деца. Те живеят отделено от останалите обитатели и са подложени на непрестанни проверки от кюрдите, които контролират лагера.

Първоначално жените и децата били настанени заедно с останалите пропъдени от войната. Скоро обаче станало ясно, че това е огромна грешка. „Мислихме си, че могат да живеят заедно със сирийците и иракчаните тук и ще се адаптират. Но, те са много агресивни – започнаха да горят палатките на другите бежанци, да ги наричат неверници, предатели, хлебарки. Смятат, че са единствените истински мюсюлмани. Ситуацията бързо ескалира и се наложи да разделим съпругите на бойците от ИДИЛ в отделна част“, разказва пред френския канал „FRANCE 24“ един от началниците на лагера.

По думите му дори с невъоръжено око ясно се виждало, че много от тези жени са силно радикализирани.

Сред тях има и много момичета, които наистина съжаляват, че са попаднали в пропагандната машина. Но големият проблем е, че никой не може да каже със сигурност кой наистина се разкайва и кой утре може да се взриви с колан. Вътре в самото крило също има напрежение – по-агресивните жени нападали онези, които изразявали желание да се върнат към нормалния свят.

Ситуацията изглежда буквално като задънена улица – в Сирия не искат булките на джихадистите, а родните им държави отказват да ги приемат. И всеки има своите напълно релевантни аргументи за това. Коя страна би искала обратно потенциални терористи, на които не може да се има доверие? А, както е добре известно Ислямска държава има солидна практика в ползването на деца и жени като камикадзета.

„Големият проблем са истинските намерения на тези жени. Те ни казват онова, което искаме да чуем – че съжаляват, че са се променили, че искат да отглеждат децата си на спокойно място. Но, истина ли е това? Много от съпругите на бойци когато пристигат в лагера ни споделят, че са пратени тук от Ислямска държава. Казвали им да се предадат, да се върнат обратно в държавите си, а когато отново се укрепи ИДИЛ ще се свържат с тях“, разкриват още работещи в ал-Хол.

Булките-джихадисти са на най-различна възраст. Сред тях има млади момичета, чиито мозъци са били промити от пропаганда. Други откровено вярват в халифата.

15, 16-годишни британки от етнически произход, които успяват да избягат от семействата си, стигат до сирийската граница през Турция. От там са поемани през каналите на терористите. Сред жените има и такива, родени християнки. Любовни разочарования, трудности при адаптацията в обществото и обещания да бъдат обичани, уважавани и обгрижвани, ги тласкат в ръцете на терористите.

Много от тях разказват, че когато пристигнали в териториите на ислямистите са имали избор от няколко мъже, за които да се омъжат. Можело например, да си посочат кандидат, който говори английски. Други насилствено са карани да се женят за възрастни мъже, били са бити и изнасилвани. Стотици момичета, стотици различни истории…

46-годишната Кимбърли от Канада разказва, че когато дошла в Сирия преди 4 години вярвала в добрите намерения на халифата за един по-почтен свят. „Ние сме човешки създания. Понякога взимаме правилни решения, друг път грешим. Сега осъзнаваме, че не сме постъпили правилно. Но, наказанието ни за това трябва да продължи цял живот ли?“, пита тя.

Какво може да се случи оттук насетне?

Реално единствения полезен ход може да бъде интеграция на децата, много от които също са възпитавани в ценностите на крайния ислям.

Ако обаче останат под опеката на майките си, те почти сигурно ще продължат да вярват в джихад. И може да се окажат фундамента на бъдещи терористични организации. Но, кой би разделил дете от майка му?

Възможно е булките-джихадисти и техните наследници да бъдат изолирани в специални селища. Там ще бъдат контролирани от властите и хуманитарни организации, но това би означавало липсата на каквато и да било интеграция и възможна тайна радикализация. Третият вариант е част от децата да бъдат върнати на семействата на жените, а самите те да бъдат изправени пред законите в своята държава. Но, отново се връщаме на проблема, че страните не искат да ги приемат обратно. А, много от децата са родени в т.н. халифат и не познават западния начин на живот. Това допълнително ще усложни тяхната адаптация в държави, чиято култура и манталитет са им напълно чужди.

В интерес на истината през последната 1 година Русия е върнала в страната около 200 деца на терористи, които са предадени за отглеждане на семействата им.

За майките обаче не става и дума. В Дагестан пък има няколко случая на жени, завърнали са от Сирия, които са осъдени на 8-10 години затвор. Присъдите им са отложени докато децата им пораснат. В Ирак през 2018-а 40 съпруги на терористи бяха осъдени до живот, като те до една твърдяха, че са били подмамени от пропагандната машина на Ислямска държава за по-добър живот, а са попаднали в ръцете на терористи, които са ги държали насила.

Но тук се появява и още едно сериозно усложнение – част от бойците на ИДИЛ са се предали в бежански лагери, обявявайки себе си за цивилни граждани. В момента те са напълно смесени с останалите хора и никой не може да каже колко такива спящи клетки имат ислямистите.

И така войната днес може да изглежда към своя край, но тепърва ще се сблъскваме с проблемите, които ще донесе нейния финал.

Автор: Петрина Василева