Здравните рискове при домашното море са по-големи. Здравните рискове също са сериозен фактор, когато човек се чуди дали да избере градския басейни, или да хукне към морето. Макар финансовите сметки да са приоритет, разбира се!
В басейна няма вълни, дънни ями,
подводни течения. Няма и зони с рязка смяна на температурата на водата, където да получите схващане на мускул. Така че в сравнение с морето вероятността човек с разумно поведение да се удави в басейн е нищожна. А и присъствието на спасители е задължително и за плувните комплекси далеч от Черноморието.
Но пък в басейна почти сигурно се хващат
гъбички на краката, докато в морето това е изключено. Освен това никой не хлорира морето, а басейните се пълнят с химически разтвори.
Много важно е през колко време се сменя водата в басейна, но ако изобщо ви отговорят, най-вероятно ще ви излъжат.
Честата смяна на водата в басейните на хотелите
вкарва собствениците в разходи. За да си ги спестят, те сипват химикали, които забавят развитието на микрофлората (жабуняка), и най-вече хлор. Химичните препарати, с които се третира водата в басейните, са най-разнообразни и включват дезинфектанти, препарати против водорасли, химикали за коригиране нивото на рН,
средства за почистване и т.н.
„Прехлорираните басейни са точно толкова опасни, колкото и басейните, в които липсва напълно хлор. Там, където липсва хлор, можем да хванем абсолютно всякакъв вид инфекция. Първото, което се развива почти навсякъде, е ешерихия коли и оттам вече всички останали бактерии и вируси“, обясни пред „Марица“ лекар от пловдивска болница.
Хлорът във водата обаче причинява конюнктивит –
най-често срещаното възпаление на очите. Това всъщност е цяла група болести на най-външната обвивка на окото. За предпазване от тях човек не бива да си потапя главата в басейна. Ако ще го прави, нека да е с плувна шапка и с очила за плуване, съветва lekuva.net.
Разтвореният хлор за дезинфекция поразява косите на фалшивите блондинки. Те влизат да се къпят самоуверено руси,
а излизат сконфузено зелени.
Заради риска от гъбички до басейна се ходи само с чехли или джапанки, но не и боси като на морския плаж. В много от развитите страни има наложена забрана да се ходи бос в обществени къпални. У нас няма такава забрана, но тя е наложителна. Вече е установено, че на всеки квадратен метър площ в мокрите и хлъзгави зони около откритите басейни има между 1000 и 10 000 спори на гъбички.
Те са още повече в СПА центровете заради доста
високата влажност на въздуха в тези помещения. Най-много гъбички има по трупчетата за скачане и по горните стъпала на стълбите за влизане в басейна. Затова правилното поведение е човек да изуе чехлите си до ръба на басейна, да седне, да топне крака в него за минута-две, за да провери температурата, и чак тогава да се отпусне в нея.








