Учени откриха древна галактика, появила се малко след Големия взрив

Учени откриха древна галактика, формирала се едва 800 милиона години след Големия взрив, съобщава научният сайт phys.org. Откритието дава рядък поглед към първите етапи от раждането на Вселената и може да съдържа доказателства за съществуването на първите звезди.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ направи пробива

Благодарение на Космически телескоп „Джеймс Уеб“ учените успели да наблюдават галактиката в детайли.

Орбиталната обсерватория, изстреляна през 2021 г., има способността да „наднича назад във времето“ и да изследва най-ранните космически обекти.

В изследване, публикувано в Nature, екипът на астронома Кимихико Накаджима от Университета в Каназава описва откритата галактика LAP1-B като своеобразен „жив фосил“.

Според учените тя представлява ранен предшественик на древните галактики джуджета, които днес се наблюдават в близката Вселена.

LAP1-B е толкова малка и далечна, че при нормални условия би била невидима. Учените обаче са я открили чрез феномена гравитационна леща, при който масивен куп галактики действа като гигантско космическо увеличително стъкло.

Това е усилило светлината на галактиката около 100 пъти.

Анализът показва, че галактиката съдържа изключително малко тежки елементи.

Нивото на кислород е около 240 пъти по-ниско от това на Слънцето, което я прави една от най-химически примитивните галактики, наблюдавани досега.

Възможни следи от първите звезди във Вселената

Учените смятат, че са открили химически следи от звездите от Population III – първите звезди, появили се след Големия взрив.

Тези звезди са били изключително горещи и масивни и са започнали процеса по формиране на химичните елементи във Вселената.

След измерване на движението на газа учените стигат до извода, че LAP1-B вероятно е свързана с масивен облак от тъмна материя.

Според екипа откритието представлява рядък „моментен кадър“ от времето, когато първите звезди са започнали да променят младата Вселена.