Първа работа и болничен: Защо новите служители нямат право на обезщетение през първите 6 месеца

Липсата на натрупан осигурителен стаж ограничава възможността за получаване на средства от НОИ при заболяване, като изключения се правят само в определени от закона случаи

Ако сте млад човек, който за първи път подписва трудов договор, нямате право да се разболеете – поне не и с право на пълно парично обезщетение от държавата. Това е абстрактно казано, защото болестите не идват по поръчка, но според действащото законодателство, дори лекарят да ви издаде болничен за 10 дни, ще получите плащане само за първите два дни от работодателя си, и то в най-добрия случай.

Колко пари губим, когато сме в болничен

Правото на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните законови условия:

Осигуреност към деня на заболяването:

Към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето трябва да е осигурено за общо заболяване и майчинство – т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване, и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение.

Най-малко 6 месеца осигурителен стаж:

Лицето трябва да има поне 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст, както и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск поради болест.

Разрешен отпуск поради болест:

Да е издаден официален болничен лист от органите на медицинската експертиза (съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 162 от КТ).

НАП разясни осигуровките за 2026 г.: Какво се променя за работещи и самоосигуряващи се

Какво се включва в необходимия осигурителен стаж?

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност, се зачита:

• Времето, през което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху възнаграждението, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. При непълно работно време стажът се зачита пропорционално.
• Времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответните категории заети лица.
• Времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
• Времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
• Времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (с изключение на извънредните разпоредби за периода 2020–2022 г.).
• Периодите, през които самоосигуряващите се лица са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и отглеждане на дете, или периодите, през които не са имали право на такова обезщетение (съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от КСО).