Срещата в Брюксел завърши без ангажименти за парите за Украйна

Лидерите на ЕС отложиха ключовите решения за дългосрочния бюджет на блока и финансовите нужди на Украйна за срещи през ноември и декември след два дни на напрегнати разговори в Брюксел, съобщи Politico. На фона на предстоящите избори в Испания и Франция срещата на Европейския съвет не доведе до съществен напредък, а украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Белгия, получи политическа подкрепа, но не и финансови ангажименти.

На пресконференция Зеленски призова европейските си колеги да изготвят финансов план и предупреди за риск от безпрецедентна миграционна криза с „20 милиона украинци“, които могат да потеглят към Европа. „Войната догодина ще струва 155 милиарда евро. Нуждаем се от поне 70 милиарда евро повече от вас – за отбрана, за оръжие и за устойчивостта ни“, каза той. Според дипломати, цитирани от изданието, европейските столици ще продължат да проучват различни варианти, включително отпускането на нов заем от ЕС.

Дебатът за евентуалното използване на около 300 милиарда евро замразени руски активи в подкрепа на Украйна беше сред основните теми. Близо година след като идеята беше отхвърлена заради възраженията на Белгия, Франция и Италия, няколко държави поискаха въпросът да бъде преразгледан, а върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че замразените активи отново ще бъдат на масата.

„Нищо не се е променило“, коментира след това шведският премиер Улф Кристершон. „В краткосрочен план парите в подкрепа на Украйна трябва да дойдат от други източници, различни от замразените активи.“ Според дипломати Европейската комисия и националните правителства работят по алтернативи, сред които средства от съюзници извън ЕС, мобилизиране на все още неизползвани фондове и нов съвместен заем в допълнение към договорения миналата година заем от 90 милиарда евро.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви, че лидерите са се съгласили допълнителните финансови нужди на Украйна за 2027 г. да бъдат покрити и са поискали от Комисията да представи конкретно предложение. Нито един от обсъжданите варианти обаче не получи подкрепа на пресконференциите в края на срещата.

Срещата беше представена и като възможност за преодоляване на блокирането на преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС на стойност близо 2 трилиона евро. Френският президент Еманюел Макрон, който напуска поста си догодина преди президентските избори през април и юни, предупреди, че няма да има политически мандат да подпише споразумение, ако то не бъде постигнато до края на тази година. Въпреки продължилите с часове разговори нито „пестеливият“ лагер, воден от Германия, нито групата „Приятели на кохезията“, която настоява за по-голям бюджет, направиха съществена стъпка към сближаване на позициите си.

„Смятам, че решение е възможно до края на годината“, каза Макрон, като добави, че непостигането на споразумение тази година не би било „добър метод от демократична гледна точка“.

По въпросите за климата и миграцията лидерите се опитваха да постигнат тактическо предимство. Опитът на полския премиер Доналд Туск да смекчи схемата за търговия с емисии ETS2 задържа разговорите с часове в четвъртък, но в крайна сметка беше отхвърлен.

По въпроса за миграцията Дания, Италия и Полша предложиха промени в заключенията, които изрично да свържат нередовната миграция с нивата на престъпността и да определят явлението като заплаха за единството на европейските общества. Предложението получи подкрепата на около 10 държави, включително Унгария, и косвено беше насочено срещу Испания. Там решението на премиера Педро Санчес да узакони статута на около 1 милион нередовни мигранти предизвика спорове с италианската премиерка Джорджа Мелони и датската премиерка Мете Фредериксен.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди, че Комисията ще представи преди края на годината рамка за реакция при извънредни ситуации. Тя ще позволи на държавите от ЕС да реагират на внезапни масови миграционни потоци, като онези, които предизвикаха хаос в испанския ексклав Сеута през лятото.

Опитът на Мелони и Фредериксен обаче завърши с неуспех, след като предложените от тях текстове бяха премахнати от окончателните заключения. Макрон определи дебатите за миграцията като прекомерно политизирани и ги нарече „основен източник на разделение около масата“.