Операторите подкрепят по-големите ваучери за храна, но с условие

Готвените промени засягат над 850 хил. служители, които получават такава социална придобивка

Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България (АОВХ) подкрепя предложението за по-висока годишна квота за ваучерите за храна и за по-висок месечен лимит, но само ако данъчното облагане запази социалния ефект на придобивката. Това става ясно от становище на организацията, разпространено до медиите.

Ваучерите за храна остават целева социална придобивка и е важно да се запази тяхната ефективност. В тази връзка механизмът на облагане следва да бъде прецизиран така, че да се запази социалният ефект на ваучерите“, казват от организацията.

Предложените от Министерството на финансите (МФ) промени в данъчните закони за 2027 г. предвиждат месечният лимит да се повиши до 200 евро, а годишната квота – до 1.5 млрд. евро. По данни на асоциацията това засяга над 850 хил. служители, които получават ваучери всеки месец.

От последни в ЕС към средата на скалата

С новия лимит България преминава от най-ниското ниво в ЕС приблизително към средата на скалата, доближавайки се до средните стойности в Румъния, Белгия и Португалия“, посочват от АОВХ.

Оттам изчисляват, че дори при ставка от 7% увеличението на месечния лимит до 200 евро ще позволи на служителите да получават нетна сума, значително по-висока от досегашния необлагаем праг от 102.26 евро. Според организацията така ваучерите ще останат привлекателна и устойчива придобивка, която работодателите могат да предлагат на служителите си.

Повече малки търговци приемат ваучери

Според АОВХ, дигитализацията на ваучерите е спомогнала за нарастването на броя на малките и средните търговци, които ги приемат.

През последните две години се е увеличил и броят на малките магазини и ресторанти, приемащи ваучери, което демонстрира успеха на ваучерната система за търговци от всякакъв мащаб“, казват от асоциацията.

Оттам обобщават, че ваучерите за храна остават най-популярната придобивка за служителите в България, като те допринасят и за ограничаването на сивата икономика, тъй като позволяват социалните политики да бъдат проследявани от публичните органи.