Петролните гиганти се връщат в Ирак и харесват какво виждат

Фирми като TotalEnergies, BP и Chevron вече инвестират или планират да инвестират в Ирак на фона на войната на САЩ със съседен Иран

Петролните гиганти се насочват към Ирак въпреки конфликта между САЩ и Иран, като компании като Chevron, BP и ExxonMobil водят преговори с Багдад.
Ирак би могъл да увеличи капацитета си за добив до 5,5 милиона барела на ден до 2030 г., а министър-председателят Али Ал-Заиди говори за повишаване на капацитета до 8 или 10 милиона барела на ден в периода след 2035 г.
Страната предлага нова сделка с по-привлекателни фискални условия, които осигуряват потенциал за по-високи ценови нива и позволяват на компаниите да отчитат петролни резерви в балансите си.

„Купувай под звуците на оръдията, продавай под звуците на тромпетите.“

Тази стара борсова максима звучи актуално в днешния Близък изток. Докато САЩ и Иран воюват, петролните гиганти се насочват към съседен Ирак.

Барон Нейтън Ротшилд – британският банкер от XIX век, финансирал Наполеоновите войни – вероятно никога не е изричал инвестиционния принцип, който мнозина му приписват. Но в думите на ръководителите на петролни компании днес се долавя ехо от неговата философия: „Вижте, възвръщаемостта върви ръка за ръка с риска, а ние не се страхуваме от риска“, заяви наскоро Майк Уърт, ръководител на Chevron Corp., пред представители на бранша, обяснявайки защо води преговори с Багдад.

Никой от присъстващите не изрази учудване.

Да, Ирак е рискова дестинация – още повече днес, когато в съседство бушува война. Но за първи път от десетилетия страната предлага на петролните гиганти онази възвръщаемост, към която те се стремят.

Когато оръдията замлъкнат, е вероятно Багдад да излезе като победител от регионалната криза, привличайки милиарди долари от компании като Chevron, BP Plc, ConocoPhillips и дори ExxonMobil Holdings Corp. Френският петролен гигант TotalEnergies SE вече е мащабен инвеститор.

Потенциалният добив

Благодарение на новите договори, които Ирак вече е подписал, както и на тези, по които преговаря в момента, страната би могла да увеличи капацитета си за добив до 5,5 милиона барела на ден до 2030 г. Преди войната Ирак добиваше около 4,5 милиона барела дневно. Багдад отдавна се стреми да увеличи производството до 6 милиона барела на ден – ниво, което би го поставило на второ място в Близкия изток, веднага след Саудитска Арабия.

Ирак се надява да увеличи производството си на петрол, привличайки петролни гиганти:

През последните месеци иракският министър-председател Али Ал-Заиди говори за увеличаване на капацитета за добив на петрол до 8 милиона, а дори и до 10 милиона барела на ден в периода след 2035 г. Въпреки притока на капитали, тези цели са нереалистични. Все пак, увеличаването на добива с по-разумните 20–30% би било огромно постижение, особено на фона на настоящия конфликт между САЩ и Иран. Без отговор остава един ключов въпрос за Ирак и ОПЕК: как картелът би приел желанието на Багдад за значително увеличаване на добива?

Сценариите

Виждам два вероятни сценария: ОПЕК си затваря очите за свръхпроизводството, както е правил в миналото с други членове като Алжир и Обединените арабски емирства, или Ирак просто пренебрегва картела и в крайна сметка го напуска.

Ирак може да се сблъска с трудности, ако Ормузкият пролив остане зона на военни действия.

Страната обаче разполага с възможности да го заобиколи. Багдад вече транспортира ограничени количества суров петрол чрез обиколен тръбопровод, минаващ на север през Турция до Средиземно море, където петролът се товари на танкери. Краят на гражданската война в Сирия открива още една възможност: по-къс тръбопровод на запад, който също завършва на Средиземно море.

Петролната индустрия от десетилетия копнее за достъп до иракските ресурси.

Първата възможност се появи през 2003 г., след като САЩ при управлението на Джордж Буш-младши нахлуха в страната и бързо свалиха от власт Саддам Хюсеин – човекът, който държеше огромните геоложки богатства на Ирак до голяма степен недостъпни за чуждестранни компании, откакто пое властта през 1979 г.

Но големите петролни компании така и не получиха от Багдад това, на което се надяваха – и което Буш и неговият заместник Дик Чейни бяха обещали. Вместо търсените договори от типа „споразумения за споделяне на продукцията“, които осигуряват ползи от покачващите се цени на петрола и позволяват на компаниите да отчитат запасите в счетоводните си баланси, те получиха договори за предоставяне на услуги. Те предвиждаха само ниско фиксирано заплащане за барел и не позволяваха отчитането на запасите като актив на компанията.

Условията днес

Въпреки това много големи петролни компании подписаха споразумения, но напуснаха страната само няколко години по-късно, след като установиха, че възвръщаемостта не компенсира риска. Сега Ирак предлага нова сделка, която има повече общо със споразумение за споделяне на продукцията, отколкото с договор за услуги. Тя дава на индустрията възможност да печели от повишаването на цените и позволява отчитането на запасите. „Фискалните условия в Ирак станаха по-привлекателни“, заяви Уърт на форума Energy Intelligence в Лондон миналата седмица. „Икономическите показатели изглеждат по-добре днес.“

Преди три години френската компания TotalEnergies стана първият петролен гигант, навлязъл в Ирак при по-добри договорни условия, с инвестиция от 27 милиарда долара, разпределена в рамките на няколко години, в находища както на петрол, така и на природен газ. Патрик Пуяне, главен изпълнителен директор на Total, не съжалява за нищо въпреки войната. „В Близкия изток все още се добива най-евтиният петрол“, заяви той пред същия форум на бранша.

Миналата година BP последва примера с нов договор, а преди няколко месеца привлече и ConocoPhillips към проекта.

Най-значимото събитие обаче е навлизането на Chevron,

която подписа предварително споразумение с Багдад за активи, принадлежали някога на руския петролен гигант „Лукойл“, като сключването на окончателен договор се очаква през 2027 г.

Петролният пазар е цикличен; след недостига неизменно следва излишък. В момента Ирак добива количества, далеч под максималния си производствен капацитет, заради последиците от конфликта между САЩ и Иран. Въпреки това, в съвсем близко бъдеще светът може да очаква по-големи доставки на суров петрол от Багдад.