Историческо откритие: Намериха най-старото корабокрушение в света

Дървената конструкция на кораба не е оцеляла, но керамичните съдове за съхранение, които е превозвал, са останали на морското дъно и, забележително, някои от тях все още съдържат следи от товара си

Най-старото корабокрушение в света е открито край бреговете на Турция, съобщават археолози. Те го датират отпреди 4400 до 4700 години, което съответства на Ранната бронзова епоха, приблизително по същото време, когато е била изграждана Великата пирамида в Гиза.

Дървената конструкция на кораба не е оцеляла, но керамичните съдове за съхранение, които е превозвал, са останали на морското дъно и, забележително, някои от тях все още съдържат следи от товара си, съобщава Би Би Си (BBC).

Археолозите, открили плавателния съд, заявяват, че той е бил с дължина около 10 метра и е представлявал търговски кораб, превозващ товари през Средиземно море.

„Този кораб е капсула на времето на дъното на морето“,

казва проф. Хакан Ониз от университета „Акдениз“ в Турция, който ръководи експедицията на Средиземноморската археологическа асоциация.

Останките се намират близо до брега на остров Кекова в Анталия, Турция. Артефактите са разпръснати по подводния склон само на 30 метра под вълните. Открити са три големи каменни котви, както и повече от 30 керамични съда за съхранение, наречени амфори.

Фактът, че от дървесината на кораба не е останало нищо, означава, че техники като радиовъглеродното датиране, което измерва определен изотоп на въглерода в органичните материали, не са могли да бъдат използвани за определяне на възрастта му.

Вместо това археолозите са анализирали формата на амфорите.

Тъй като стиловете в грънчарството са се променяли с времето, различните форми се свързват с конкретни исторически периоди.

Керамиката от Кекова е характерна – с две дръжки, изпъкнал ръб в средата и плоско дъно. Ониз посочва, че този дизайн съвпада с други амфори, открити в Египет и Близкия изток, за които се знае, че са на 4400–4700 години. „Сравнявайки техниките на украса… можем със сигурност да кажем, че нашият кораб е от Ранната бронзова епоха. Това е 100% сигурно“, казва той.

Водолази от експедицията са извадили съдовете на повърхността, където те се консервират внимателно след толкова хилядолетия под водата.

Д-р Карин Совада, археолог от университета „Макуори“ в Австралия, е изследвала амфорите след изваждането им. Някои са били напълно запазени и тя е била изненадана да установи, че вътре все още има гъст, лъскав утаечен остатък.

„Погледнах вътре и почти припаднах. Не можех да повярвам колко много остатък се виждаше. Не бяха просто петна… голяма част от този материал все още беше там“, казва тя.

Екипът в момента работи, за да установи какво точно е превозвано в амфорите. „Може да е зехтин, може да е вино, може да са дървесни смоли“, казва Совада.

„Възможно е остатъкът да е резултат от многократна употреба на съдовете.

Тези съдове са огромни – не са неща, които просто изпращаш и никога повече не виждаш. Хората са ги изпразвали при пристигането и потенциално са ги използвали отново в продължение на много, много години“, казва тя.

Останките и техният товар хвърлят светлина и върху търговията в древния свят.

Археолозите казват, че корабът е започнал плаването си от някаква точка по източното крайбрежие на Средиземно море. Те смятат, че той е превозвал стоки или към древния град Троя (в днешна Северозападна Турция), или към минойската цивилизация на остров Крит.

Пътуването по море е било изпълнено с опасности, особено около остров Кекова, където силните течения и ветрове са потопили много кораби. В района има стотици корабокрушения и Средиземноморската археологическа асоциация се специализира в тяхното откриване и изследване.

Ониз споделя, че когато се спуска до останките, първите му мисли са за живота на хората, свързани с този плавателен съд. „Ние сме първите хора, които докосват тези предмети след 5000 години.

Винаги мислим за моряците…

за производителите на амфорите и за човека, който е пренесъл амфората на раменете си до кораба, както и за жените, които са чакали съпрузите си, но те за съжаление не са успели да се върнат“, разкрива експертът.

Дълбочината е означавала, че водолазите са можели да прекарват само по 30 минути наведнъж в изследване на дъното.

Разкритието край Кекова вече оглавява списъка на най-старите корабокрушения в света. Предишният рекордьор бяха останки край бреговете на Докос – остров в Южна Гърция, датирани отпреди около 4200 години.

Най-старият известен корабокрушил кораб, при който част от дървесината все още е запазена, е открит в Черно море край бреговете на България и се датира отпреди около 2400 години.