Разказът за възкресението на Исус е претърпял промяна, показва нов анализ

Разказът за възкресението на Исус е претърпял промяна, показва нов анализ

Древен пасаж за съобщеното възкресение на Исус

може би е получил теологичен облик, според нов анализ на писанията на историк от римската епоха.

Хесус Фернандес-Педрера Корея, независим изследовател от Испания, преразгледа спорен пасаж от „Юдейски древности“ – историческа книга, написана около 93 до 94 г. сл. Хр. от Йосиф Флавий, еврейски историк, който не е бил християнин.

Известен като „Testimonium Flavianum“,

пасажът разказва за живота, разпятието и възкресението на Исус, но учените отдавна спорят колко от него всъщност е написал Йосиф Флавий.

В предпечат, публикуван на 15 август,

Фернандес-Педрера Корея сравнява гръцки, латински, арабски и сирийски версии на пасажа, търсейки улики за това какво може да е написал Йосиф Флавий, преди по-късни християнски писатели да променят текста.

Гръцката версия твърди нещо чудотворно:

Исус се е явил жив на третия ден след разпятието си, както се предполага, че са предсказали божествени пророци.

Но Фернандес-Педрера Корея подозира,

че тази формулировка може да отразява по-късно християнско влияние, отколкото оригиналния разказ на Йосиф Флавий.

Другите езикови традиции предлагат насоки. Латинската версия датира от около 392 г. сл. Хр., докато арабската и сирийската версия са оцелели в произведения съответно от 10-ти и 12-ти век.

В арабската версия,

съобщеното завръщане на Исус от мъртвите е представено като нещо, на което учениците му са били свидетели, а не като факт.

Изследователят описва учениците като „съобщили, че той им се явил“ жив три дни след разпятието.

Това разграничение е централно за неговия аргумент: Йосиф Флавий може би е съобщавал това, което последователите на Исус твърдят, вместо самият той да потвърждава Възкресението.

Друга улика се крие в три измамно малки думи: „беше Христос“.

Гръцкият превод го заявява директно. Латинската, арабската и сирийската традиции са по-предпазливи, описвайки Исус като някой, за когото се е вярвало или е било смятано, че е Месията.

Арабската версия отклонява темата още повече, предполагайки, че може би той е бил Месията.

Има огромна разлика между това да съобщаваш за дадена вяра и да я проповядваш.

Фернандес-Педрера Корея твърди, че тези вариации предполагат, че пасажът е бил променян с течение на времето, особено декларацията за месианския статус на Исус.

Въпреки че оцелелите гръцки ръкописи са забележително последователни, това не означава, че всяка дума е оригинална.

Изследователят посочва и Ориген, ранен християнски писател, който през трети век е казал, че Йосиф Флавий не е приел Исус като Христос.

Това твърдение подкрепя аргумента, че категоричното изявление на гръцкия пасаж може да не е оригиналната формулировка на Йосиф Флавий.

Друг пасаж в „Юдейски древности“ споменава Яков като брат на Исус, „който се наричаше Христос“.

Това позоваване обикновено се счита за автентично и идентифицира Исус, без да подкрепя християнските вярвания – което подкрепя възможността Йосиф Флавий да е писал за него по подобен неутрален начин и другаде.

Какво всъщност може да ни каже древният текст?

Изследователят смята твърдението, че Исус „е Христос“, за най-ясния пример за вероятна промяна.

Формулировката за възкресението е по-малко сигурна.

Арабската версия подкрепя възможността Йосиф Флавий първоначално да е описал това, което последователите на Исус са съобщили, вместо да твърди, че Възкресението се е случило като факт.

Но оцелелите текстове не могат да установят точно каква част от разказа е от историка от първи век.

Нито пък изследователят може да реконструира точния оригинален текст, нито да определи окончателно кой е направил промените.

Засега анализът предлага поглед към това как една от най-значимите истории в историята може да е била предавана и преобразявана през поколенията – без да се уточнява дали самият Йосиф Флавий е писал за възкръсването на Исус от мъртвите.

Тази мистерия, изглежда, е все още много жива.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено