Футболните босове под прицела на мафията

Смъртта на съсобственика на транспортния и строителен гигант ПИМК бе поредният мощен трус в българския футбол, но далеч не първият. За последните 35 години над 200 души, свързани с футболните среди у нас, са загубили живота си в поръчкови атентати, разчистване на сметки и кървави войни за преразпределение на черното тото.

Историята на този феномен води началото си от падането на тоталитарния режим през 1989 г. Спирането на държавното финансиране за спорта изхвърли на улицата стотици шампиони по борба и бойни спортове. Те бързо се пренасочиха към рекета, охранителния бизнес и организираната престъпност, а футболните клубове се превърнаха в идеалната пералня за мръсни пари и престижна визитка за босовете на силовите групировки.

Пловдивската връзка: Първите жертви на ВИС и „Клуб 777“

Пловдив отдавна държи мрачния рекорд по ликвидирани футболни босове. Всичко започна през 90-те години с бившия борец Георги Калапатиров – Жоро Италианеца. Заедно с Николай Попов – Мартеницата и Петър Петров – Патерицата, той основава фирмата „Мултиспорт“ и поема Локомотив (Пловдив), като бързо влива структурата си в пасивите на ВИС-1. На 6 април 1995 г. Италианеца бе застрелян от снайпер в гърдите. Само 20 дни по-късно край нощен клуб „Мираж“ бе екзекутиран и самият бос на ВИС Васил Илиев.

Николай Попов – Мартеницата

Николай Попов също бе застрелян на кръстовище в „Овча купел“ години по-късно.

Георги Калапатиров – Италианеца

Наследникът на Калапатиров в Локомотив – Георги Проданов, загърби сигурността и пое управлението чрез финансовата пирамида „Икар“. През юли същата година той загина при мистериозна катастрофа на път за София, а експертизата установи прерязани спирачни маркучи.

Петър Петров – Патерицата

През март 1998 г. дойде ред и на Петър Петров – Патерицата, преминал в управата на вечния съперник Ботев. Бившият вицешампион по борба бе направен на решето с автомат „Калашников“ пред дома си. Смята се, че екзекуцията му е присъда от международен наркокартел, след като Патерицата присвоил пратка от 120 кг хероин, преминаваща през България.

Войната на групировките: СИК, „Муптигруп“ и кървавата 2004-та

Извън Пловдив криминалната вълна помете някои от най-големите фигури в държавата. През януари 2002 г. босът от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка (управляващ Беласица и Хебър) бе взривен с бомба в пощенска кутия в София.

Година по-късно, през март 2003 г., бе застрелян най-богатият българин и президент на „Мултигруп“ Илия Павлов.

Бившият борец, който през 90-те притежаваше ЦСКА, а по-късно и варненския Черно море, бе ликвидиран с единичен изстрел в сърцето пред офиса си ден след като даде свидетелски свидетелства по делото за убийството на премиера Андрей Луканов.

2004 година донесе истинско клане сред босовете на Славия, контролирани от групировката СИК:

• Стоил Славов бе взривен в асансьора на офиса на СИК заедно с трима свои бодигардове.
• Милчо Бонев – Бай Миле, който отговаряше за селекцията в Славия и държеше наркоканалите на Балканите, бе разстрелян през юли 2004 г. в ресторант „Славия Гарден“ от мнима група на ОМОН.
• Дмитрий Минев – Руснака, дясната ръка в управата на „белите“, бе свален от снайпер пред кафене в центъра на София през октомври същата година.

Милчо Бонев – Бай Миле

Златният сезон и разстрелът на Главния

През 2004 г. Локомотив (Пловдив) постигна исторически триумф, спечелвайки първата си шампионска титла под ръководството на боса на ВИС-2 Георги Илиев. Триумфът обаче бе краткотраен. На 25 август 2005 г., докато празнуваше победата над ОФК Белград в квалификациите за Купата на УЕФА в своето заведение „Буда бар“ на Слънчев бряг, Главния бе застрелян в сърцето от снайперист.

Юри Галев, Георги Илиев и Илия Павлов

Спадът продължи и при следващия собственик на пловдивските „железничари“ – Александър Тасев – Остап. На 14 май 2007 г. в София двама килъри на мотоциклет застреляха Тасев в упор в неговия автомобил. Той стана шестият убит президент на Локомотив в рамките на 12 години.

Александър Тасев – Остап

От отвличания до „Наглите“: Случаят „Ангел Бончев“

В края на първото десетилетие на новия век престъпността придоби още по-брутални форми. През май 2008 г., броени дни след като Литекс (Ловеч) спечели Купата на България, президентът на клуба Ангел Бончев бе отвлечен от бандата на „Наглите“.

Когато съпругата му Камелия предаде откупа от 1,5 милиона евро, похитителите отвлякоха и нея. Бончев бе държан в плен 50 дни и подложен на зверски изтезания (включително рязане на пръсти), преди да бъде изхвърлен в покрайнините на София. Жертвите така и не проговориха пред разследващите, а по-късно Литекс бе преструктуриран от Гриша Ганчев и в крайна сметка престана да съществува в автентичния си вид.

Ангел Бончев

През юни 2010 г. при засада в гората край Самоков бе разстрелян и колоритният президент на Рилски спортист Юри Галев – бивш борец и емблематична фигура от ъндърграунда. Той почина от раните си 11 дни по-късно в болница „Пирогов“.

Черното тото и сянката на чуждите капитали

След разчистването на първите генерации босове, българският футбол забави кървавия ритъм, но влезе в капана на черното тото. Експерти изчисляват, че всеки 15-и мач у нас в определени периоди е бил с предварително уреден изход. Всеки опит за осветляване на схемите приключваше трагично – през 2012 г. в София бе застрелян Йордан Динов, представител на базиран в чужбина букмейкър, който публично алармира за съмнителни залози на мач между Локомотив (Пловдив) и Левски.

Йордан Динов

Наред с местните босове, в българския футбол пробиха и чуждестранни фигури с тъмно минало. Руският бизнесмен Михаил Черной притежаваше Левски през 90-те, преди да му бъде наложена 10-годишна забрана за влизане в страната поради заплаха за националната сигурност. Подобна съдба сполетя и последния собственик на Ботев (Пловдив) Антон Зингаревич, чийто престой доведе клубa до финансов колапс и отвори вратата за драматичните събития с Илиян Филипов.

Въпреки неколкократните предупреждения от Европейския съюз и докладите за пълна инфилтрация на организираната престъпност в българския спорт и политика, голяма част от поръчковите убийства на футболни президенти през последните 30 години остават неразкрити, а извършителите и поръчителите – ненаказани.