Одит разкри: АПИ сключила договори за 18,2 млрд. лева при налични 11,4 млрд.

Ангажиментите на пътната агенция надхвърлят осигуреното финансиране с 6,8 млрд. лева.

Сметната палата установява договори, увеличени многократно, забавени плащания и сериозни пропуски в контрола.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е поела финансови ангажименти за над 18,2 млрд. лева при разходен ресурс от 11,4 млрд. лева.

Така договорите на пътната агенция надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или с близо 60%. Това показва одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., възложен от Народното събрание.

Според одиторите АПИ е поела задължения, които обвързват бюджетни средства за период от общо 11 години и два месеца. Това означава, че ангажиментите се простират приблизително четири години и два месеца след края на проверявания период.

Създава се риск от забавяне на плащанията към строителните фирми

и затруднения при изпълнението на важни пътни проекти.

Заради постоянния недостиг на средства през разглеждания период правителството е отпуснало допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тях 1,2 млрд. лева са били предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътищата.

Договори са увеличавани многократно след подписването им

Една от най-сериозните констатации в одита е свързана с многократното нарастване на стойността на договорите след сключването им.

От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са подписани допълнителни споразумения на стойност 5,6 млрд. лева. Сумата е със 78% над първоначалната прогнозна стойност.

При 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева

са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева. По други 74 договора за основен ремонт на обща стойност близо 747,4 млн. лева са възложени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.

Одиторите посочват и конкретни примери за значително увеличаване на разходите. Договор, първоначално оценен на 18,7 млн. лева, впоследствие достига близо 396 млн. лева след допълнителни споразумения и уреждане на други плащания. Това е увеличение над 21 пъти.

При съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство е установено, че 315 млн. лева от разходите по този договор, или 98,6%, са за основни ремонти, реконструкция или ново строителство. Тези дейности са извън първоначално договореното текущо и зимно поддържане.

Заради забавени плащания АПИ впоследствие е поела и над 6,9 млн. лева за лихви и съдебни разноски.

При друг договор първоначалната оценка е била 28 млн. лева, но ангажиментите и фактурираните дейности достигат 424 млн. лева. По трети договор, на стойност 17,6 млн. лева, са извършени и платени дейности за близо 130 млн. лева.

Индексации за милиарди и плащания над допустимото

Сметната палата установява нарушения и при увеличаването на договорните цени заради инфлацията. АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева, от които към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева.

Според одиторите част от споразуменията са подписвани без осигурено финансиране. Индексации са договаряни дори по прекратени договори. При една от проверките са установени близо 1 млн. лева, договорени и изплатени над законово допустимото.

Друг съществен проблем е забавеното признаване и изплащане на вече извършени дейности.

Одитът установява документи за свършена работа, които са останали без окончателно одобрение от ръководството на АПИ в продължение на години. Към средата на 2026 г. все още е имало такива документи от 2022, 2024 и 2025 г.

Причината според Сметната палата е липсата на определен максимален срок за одобряването им, както и на ясни критерии за поредността на плащанията. Това създава риск от неравнопоставено третиране на изпълнителите, натрупване на лихви и съдебни дела.

Счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева

В резултат на одита са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева във финансовия отчет на регионалното министерство за 2025 г.

Те включват 1017 неодобрени документа за извършени текущи ремонти и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева.

От Сметната палата уточняват, че корекциите не създават нови задължения, а отразяват разходи, които вече са възникнали, но не са били отчетени своевременно.

Според одиторите, ако тези разходи бяха отчетени навреме, през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. щяха да бъдат надхвърлени законовите ограничения за поемане на нови задължения за разходи.

Липса на контрол и риск от повторно плащане

Проверката разкрива и сериозни слабости в контролните механизми на АПИ. В агенцията липсва единна система за проследяване на документите от областните пътни управления до окончателното плащане.

Одиторите са установили незаверени копия, електронни таблици без дати и подписи, липсващи документи за количествата на вложените материали и недостатъчни доказателства за тяхното качество.

Тези пропуски затрудняват проверката дали отчетените дейности действително са изпълнени и създават риск една и съща работа да бъде възлагана и заплащана повторно.

В заключение Сметната палата посочва, че проблемите не се дължат единствено на недостига на средства, а и на липсата на дългосрочно планиране, ясни правила и ефективен контрол.

След проверката институцията е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.