Защо хората говорят с домашните си любимци

Разговорите с домашни любимци са широко разпространено явление.

Макар някои хора да смятат подобно поведение за странно или дори за признак на незрялост, психологията предлага съвсем различно обяснение.

Според испанското издание El Español разговорите с животните не са проява на инфантилност, а могат да се обяснят с феномена, известен като антропоморфизъм – склонността да приписваме човешки качества, емоции и намерения на животни и други нечовешки същества.

Изследователи от Университета в Грьонинген, Нидерландия, проучили възприятията на 527 собственици на кучета и котки за отношенията им с техните домашни любимци. Резултатите показали, че хората, които приписват човешки способности на животните си, са по-склонни да ги възприемат като пълноценни участници в социалния си живот – често като членове на семейството или близки приятели.

Тези стопани споделят, че получават по-силна емоционална подкрепа от домашните си любимци.

Те също така са по-склонни да полагат усилия за поддържането на добри отношения с животните си или за възстановяването на близостта помежду им – например като им показват обич или се опитват да компенсират, ако неволно са ги наранили.

Изследователите обаче правят важно уточнение: говоренето с домашния любимец, галенето или целуването му не означават непременно, че му приписваме човешки качества. Подобно поведение може просто да отразява значимото място, което животното заема в ежедневието ни.

Освен това общуването между хората и домашните им любимци не е непременно едностранно. Макар животните да не разбират човешката реч по същия начин като нас, изследвания показват, че те могат да разпознават определени думи, интонации и сигнали от поведението ни.

Например едно проучване установило, че възрастните кучета проявяват по-голямо внимание, когато хората им говорят с по-висок и изразителен тон – подобен на този, който често използваме, когато общуваме с бебета.

Според психолозите обръщението към домашните любимци с подобен тон не е признак на незрялост, а може да бъде израз на привързаност и емоционална близост.

Това обаче не означава, че хората, които изпитват силна привързаност към животните, непременно проявяват по-голяма емпатия и към другите хора. Друго проучване показва, че съпричастността към животните и към хората са свързани в малка степен.

С други думи, силната емоционална връзка с куче или котка не означава автоматично, че човек проявява по-голяма съпричастност и към другите хора. Тя обаче показва колко важна може да бъде връзката с домашния любимец за емоционалния ни живот.