Автор: Стела Велева, психолог
Ако синът ти нареди на някого да мълчи и го шамароса – ще го наречеш ли „мъж“?
Близо 60% от анкетираните от агенция “Тренд” отбелязват, че агресията носи авторитет и
уважение. Явно краткият отговор е “Да”.
Често говорим за примера, който даваме. Множество проучвания доказват, че децата повтарят това,
което виждат, а не толкова това, което им казваме. И не е задължително да бъдеш насилник –
можеш да бъдеш жертва и отново синът ти да стигне до извода, че властта е в този, който удря,
защото ти мълчиш и се подчиняваш.
Как стигнахме до тук?!
Дори без задълбочен анализ можем да се огледаме и осъзнаем, че повечето родители днес са деца
от 80-те и 90-те годни. Как са израснали тези деца? Какво беше времето тогава? Годините на
убийства по улиците, “мутренските години” -” Бий за да те уважават” ;” Или си хищник или си
мишка” и какво ли още не… чували сме го. И да, такива бяха времената. Израснал по този начин,
трудно се пречупваш, особено ако не си напускал зоната си на комфорт, или мястото, в което си
израснал, или държавата, в която си живял. Когато излезем на улицата често виждаме сърдити
лица, готови на агресия, само защото “ме гледаш накриво”.
Виждам различни откъси от предавания, излъчвани по телевизията – жени казват “ ще те смачкам”;
“ще ти счупя главата” – това е светът, в който живеем. Това виждат и децата, така мислят, че се
изразява власт и надмощие.
Голяма част от “порасналите деца”, които днес са родители, са израснали в патриархална среда.
Жената трябва да мълчи и да се грижи за домакинството. “Възпитанието” се е разбирало като
безпрекословно подчинение, в противен случай властимащия раздава шамари. В работата си аз се
срещам най-често с тези вече възрастни, безгласни преди време деца. Мога да заявя, че тези хора
имат огромни липси. Основно липса на любов, подкрепа, разбиране. Това се отразява в живота им
и днес. Реплики като ”мъжете не плачат“, “изтрий си сълзите и се стегни”, водят до зрели хора, не
умеещи да показват емоциите си, не можещи да ги разпознават, което би довело до агресия – до
толкова стискаш всичко в себе си, че в един момент избухваш по единствения ти познат начин – с
нападка, вик, удар.
Не търся виновни, давам теми за размисъл.
В практиката си водя малки групи за деца. Една от основните ми цели е децата да умеят да
разпознават емоцията си и да умеят да се изразят. Също така говорим и за света около нас – има
хора, които никога няма да харесат това, което сте. Каквото и да направите, те не използват похвали
и усмивки, за тях светът е “джунгла” – “или си хищник или жертва”, те са забравили сладостта от
живота, често са намръщени и сърдити.
Има и други хора – тези, които, като ги погледнеш и денят ти става по-пъстър. Те също са имали
трудности, но са запазили топлината в погледа и силата на усмивката си. Те биха казали добра дума
на всеки и така го разбират този живот. Както казвам на децата: “ Вие избирате какви да бъдете и
колко голяма да бъде усмивката на лицата ви!”.
Зареждане ...