Козлодуй
сн. БГНЕС

Валентин Николов, шеф на енергийната комисия пред FN: Новият блок на АЕЦ Козлодуй ще заработи най-рано след 12 години

Вчера премиера Борисов обяви, че страната ни има намерение да изгради Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Само ден след това Министерски съвет даде мандат на БЕХ да започне проучване на енергийни компании от САЩ с цел изграждане на новата ядрена мощност.

Необходим ли ни е наистина нов блок, ще ни даде ли той по-голяма енергийна сигурност и кой и защо трябва да го изгражда? С тези въпроси се обръщаме към Валентин Николов, депутат от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в Народното събрание. Николов и е бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“.

– Г-н Николов, защо точно сега се активизира държавата по въпроса за нова ядрена мощност в Козлодуй?

– Нека преди всичко да напомним, че има решение на Народното събрание от 2012 г. за изграждане на Седми блок и в последствие и на Осми блок, но принципно Седми блок е с предимство. Всъщност от 2012 до началото на 2020 година площадката бе лицензирана след дълги съдебни саги, входирана е и в крайна сметка нашия регулатор е взел решение, че на площадка номер 2 може да се изгражда нов блок с технологиите, които са описани в ОВОС. Тоест виждате колко е дълга сагата – за да може да изградиш един ядрен реактори ти трябват поне 15 години, защото само строежа му продължава около 10 години. Така че, поради тази причина гледайки напред, ние сега трябва да вземем решение, за нещо, което ще се случи след 2027 година.

– Имаме ли реална необходимост от още един ядрен блок?

– България не може повече да води самостоятелна енергийна политика, а гледаме това да се случва на регионално и европейско ниво. Към момента беземисионни са възобновяемите енергийни източници, ядрената енергетика и съответно сторидж технологиите за съхраняване на енергията. Това е бъдещето, като газът е разглеждан като преходен енергиен източник, предвид на това, че той генерира въглероден двуокис. Поради тази причина ние се спираме на заместването на мощности, които ще се освободят от въглищни централи, които знаем, че са големи замърсители. Освен това не бива да забравяме, че след около 30 години излизат от експлоатация Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Тоест, ние в един момент няма да можем да ги заменим единствено с възобновяеми енергийни източници, за да отговорим на плановете на ЕК за нулеви емисии до 2050.

АЕЦ Козлодуй
сн. БГНЕС

– Защо единствено към американски компании е насочен интереса за изграждане на Седми блок?

– Американския ядрен гигант „Уестингхаус“ направи предпроектното проучване. След това те казаха, че искат да ни го подарят именно във връзка с тяхната мощност, която вече изграждаха в Китай. В последствие решението на Министерски съвет от 2013 и след това 2014 от времето на Пламен Орешарски се спира именно на тази технология AP 1000, която е минала и преговорен процес.

Поради тази причина ОВОС, който е извършен с цел трансфер на технологии и като стратегически партньор, България е решила да проучи американските технологии. И понеже говорим не само за Седми, а в последствие и за Осми блок, ние трябва да проучим новите възможности, които предлагат тези малки модулни реактори.

– Точно за тях щях да ви питам – непрекъснато се говори за малките модулни реактори. Обяснете какво представляват те и какви са преимуществата им?

– Това са реактори с малка мощност, но и с по-голяма сигурност. Какво е тяхното предимство? Първо, че когато имаш по-малка мощност имаш и по-малки евентуални рискове. От друга страна те са и лесно финансируеми. Тоест финансовите модели по-лесно издържат, защото може да намериш лесно инвеститори – разходите са малки, загубите при пренос на енергия също са малки и нужната инфраструктура не е необходимо да е голяма. Те са няколко технологии – както водоводни реактори, които са прототип на големите реактори, така и реактори с бързи неутрони, които са вече се делят на няколко типа. Именно тези бързи неутрони реално погледнато ще използват отработеното ядрено гориво, което сме съхранили от старите блокове. Точно това са новите технологии, които ще бъдат от голяма полза във връзка с реализирането на проекта.

– Казахте, че процеса при изграждането на нова ядрена мощност е дълъг. Вие бяхте и директор на АЕЦ „Козлодуй“ преди няколко години, кога виждате във времето пускането на Седми блок?

– Реално погледнато ако гледаме блока като едно бебе, може да се каже, че аз съм го отгледал. Защото и предпроектното проучване и съответно оценката за влияние върху околната среда бяха направени по мое време. Следил съм и цялата технология на обжалване, на лицензиране и прочие. До тук са минали абсолютно всички необходими процедури – уведомили сме европейски страни, които са в 100-километровата зона, вкл. Австрия. Уведомили сме за проекта и ЕК. Остава да се избере технологията, за която МС е дал срок до 31 януари 2021, след това приемане и от НС. Ще трябва и да решим дали ние да си го финансираме – примерно чрез АЕЦ „Козлодуй“, който е собственик на проектната компания. Така, че ако сроковете се спазват смятам, че някъде след около 12 години ще може да заработи новия блок.

– Това е оптимистичният срок ли?

– Не, това е реалистичният.

 

- реклама -