Строги забрани и златно правило: Защо днес е денят на Осия Коларят и какво не трябва да правим?

Стари вярвания: Пари назаем не се дават, кавгите са табу

Не давайте пари назаем, избягвайте кавгите и отложете новите начинания. Но непременно направете добро – народното поверие обещава, че щедростта ще се върне многократно.

Според старите български традиции на 17 октомври се спазват редица ограничения. Вярвало се е, че заемането на пари в този ден носи финансови затруднения и трудно връщане на сумите. Започването на нови начинания и дългите пътувания също били избягвани, тъй като се смятало, че плановете няма да се осъществят успешно. Особено внимание се обръщало на думите – кавгите, клюките и злословието се смятали за голям грях, който може да наруши мира и хармонията в дома.

За сметка на това празникът носи едно от най-красивите послания за щедрост: народната мъдрост съветва всеки да стори поне три добри дела – да помогне на възрастен човек, да нахрани нуждаещ се или да се погрижи за животно. Вярвало се, че така домът ще се изпълни с благополучие.

От пророк, цитиран от самия Христос, до дръзкия монах срещу императора

Датата 17 октомври съчетава две забележителни истории за вяра, мъжество и стоящи зад убежденията си личности.

В Стария завет църквата почита свети пророк Осия, който живял през VIII век пр.н.е. в северното Израилско царство. Той е автор на първата от дванадесетте книги на малките пророци. Ревностен защитник на Божия закон, Осия открито изобличавал идолопоклонството на народа и владетелите, но посланията му носели и дълбока надежда за прошка. Неговите думи „Милост искам, а не жертва“ (Осия 6:6) по-късно са цитирани лично от Иисус Христос, както и от апостолите Петър и Павел. Пророкът доживял до 75-годишна възраст и починал в мир.

Съвсем различен е бил животът на преподобномъченик Андрей Критски, чиято смелост му струвала живота през 767 година. По време на иконоборческите гонения на византийския император Константин V Копроним, монахът напуснал Крит, отишил в Константинопол и дръзко се изправил срещу владетеля в храма „Свети Мамант с думите: „Царю, ти всъщност християнин ли си?“. След тежки мъчения и побоища, той бил замерян с камъни от тълпа иконоборци и убит с брадва от рибар.

Защо народът нарича празника „Осия Коларят“?

В традиционния български календар денят е популярен под колоритното име Осия Коларят.

Името идва от практичен земеделски обичай – точно по това време стопаните сваляли колелата на летните каруци, поправяли ги и ги прибирали на сигурно място до пролетта. Това бил сигурен знак, че полската работа приключва и селото започва да се готви за дългите и студени зимни месеци.

Нашите предци използвали деня и за метеорологични предсказания:

Сутрешната слана предвещавала сухи и слънчеви дни.

Яркочервеното небе при залез предупреждавало за идването на силен вятър.
Необичайно оживеното птиче пеене пък било знак за внезапно разваляне на времето.

Макар днес тези поверия да звучат като фолклор, посланието на празника остава напълно актуално – в забързаното ни ежедневие е добре да правим повече добри дела и да избягваме лошите думи.