Сметната палата: МВР харчи пари от глоби за климатици и ремонт на сгради, не за пътна безопасност

Сметната палата: МВР харчи пари от глоби за климатици и ремонт на сгради, не за пътна безопасност

МВР не прави реален анализ за причините за катастрофите, а това води до невъзможност да се вземат мерки, които да намалят риска от инциденти на пътя и не се възползва от варианта парите да отидат за подобряване на инфраструктурата.

Затова и жертвите и ранените в пътнотранспортни произшествия се увеличават.

Това са изводи в одитния доклад на Сметната палата, която е проверявала как МВР харчи средствата от Фонда за безопасност на движението. В него постъпват парите от глоби, наложени за превишена скорост.

Проверяваният период е от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 г.

Посочени са и отговорниците за липсата на ефективни решения. Това са министрите, които са ръководили МВР в този период – Христо Терзийски, Бойко Рашков, Иван Демерджиев, Калин Стоянов, Атанас Илков и Даниел Митов. Куриозното е, че Стоянов и Илков са били подчинени на служебния премиер

Димитър Главчев, който е председател на Сметната палата, посочила слабостите им.

За тези 4 г. и половина във фонда са постъпили 428 млн. лв. В него е имало общо 523 млн. лв., Разликата е заради останали там средства от минал период. За проверявания период МВР е похарчило 125 млн. лв., но не само за подобряване на пътната обстановка.

47,6 млн. лв. са изхарчени за поддръжка на системи за видеонаблюдение и контрол,

полеви тестове за алкохол и дрога, камери за скорост, информационни кампании сред децата. Това са 38% от похарчените средства. 54% обаче са отишли за нови патрулки и специализирани коли. Те стрували 67,3 млн. лв., а според одиторите често се ползват и за охрана на обществения ред. Останалите 10,2 млн. лева били похарчени за дейности, които нямат общо с пътната безопасност. Това са ремонти на сгради, покупка на климатици, униформи, офис техника и състезанието “Пътен полицай на годината”. Само за новата административна сграда на

МВР в Силистра например били дадени почти 4 млн. лв. от фонда за пътна безопасност.

Инфлацията е стопила натрупаните пари, които не са се харчили по предназначение, посочват още одиторите от Сметната палата. Така 523-те млн. лв. имали покупателна стойност от 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г. Ако МВР не започне да харчи, до края на 2028 г. неизползваната сума ще е 873 млн. лв.

Освен това анализите на вътрешното министерство не отчитали всички фактори за

пътните инциденти като състоянието на пътищата, автомобилите, поведението на шофьорите, както и времето. Вместо това се посочвали нарушенията на шофьорите. За периода 2021 – 2024 г. 384 души са загинали при катастрофи заради разсейване и загуба на контрол, 355 – заради несъобразена скорост, 291 заради навлизане в насрещното, посочили от МВР, но без причинно-следствени връзки,

което не позволявало да се направят коригиращи мерки, за да се намалят катастрофите.

Дни преди излизането на доклада главният секретар на МВР Любомир Николов каза, че от ведомството изпращат писма на стопаните на пътя с предписания за подобрения. Ако не се съобразят, щели да ги дават на прокуратурата. Това е друга критика на одиторите.

Те посочват, че в комисията, която определя как да се харчат парите,

има само представители на МВР. Достъпът на други институции на практика липсвал. Нямало нито процедури за информирането им, нито за кандидатстване за средства от фонда за пътна безопасност. Според доклада парите не могат да се ползват директно за ремонт или строителство на пътища, но на теория е възможно.

За 4 години и половина това не се случило дори за маркировка, осветление и

обезопасяване на опасни участъци. Дават пример, че след поставянето на колчетата в Кресненското дефиле на практика там няма жертви на катастрофи. Затова препоръчват в бъдеще и експерти от други институции да имат думата при

разходването на средства от фонда. Самата комисия се избира от вътрешния министър.

Проверките в различните области на страната били хаотични. На места се ползвал селективен, на други масов контрол. Така нямало насочване на силите към зони с концентрация на катастрофи и с най-висок риск от инциденти. Освен това МВР залагало

предимно на контрола за скорост с камери.

Нарушението обаче не е сред опасните, а и липсва ефект, тъй като глобите се връчват късно. Над 50% от нарушителите не ги получавали в разумен срок. Освен това имало висок брой на паднали в съда санкции за скорост и наказателни постановления – глоби, при които се отнемат и точки. Още повече че обжалването им в съда често било основателно. Статистиката за отнетите книжки, точки и шофьори с повече от едно нарушение пък показвала,

че подходът на МВР не води до трайно превъзпитание на шофьорите.

По брой загинали в катастрофи България е втора в ЕС след Румъния през 2021, 2022 и 2024 г., когато починалите на 1 млн. души население са били 74. За сравнение в Швеция са 20, а в Германия – 33. През 2024 година дори изпреварваме северните ни съседи.

Прогнозите са, че няма да се справим със спад на жертвите с 50% до 2030 година.

Приетата за сравнение година е 2019-а, когато у нас починали в катастрофи са били 621 души. За сравнение през цялата 2025 г. са били 456, което е спад с 23 жертви спрямо 2024 г. Ранените и общият брой катастрофи обаче се увеличават, посочват от Сметната палата.

Одиторите са изпратили 23 препоръки до МВР. Още с встъпването си на поста

вътрешният министър Иван Демерджиев е поискал преглед на актуалното състояние на дейностите по фонда, посочиха от МВР. И добавиха, че след като се запознал с него, разпоредил занапред разходи да се правят само за дейности, пряко свързани с подобряване на пътнотранспортната обстановка в контекста на приоритета за намаляване на жертвите и пострадалите при катастрофи.

От Сметната палата са дали срок на вътрешния министър да ги изпълни до 31 май 2028 г.

Докладът е изпратен и до вътрешната комисия в парламента. Нейни членове са 4-ма от 6-имата вътрешни министри, посочени като отговорни за липсата на управленски решения. Петият – Иван Демерджиев, сега отново е начело на МВР. Само Атанас Илков не е депутат. Председател на комисията пък е Петър Тодоров, който бе главен секретар на МВР от юни 2021 до август 2023 година.

В нея членува и Младен Маринов, който бе начело на вътрешното ведомство преди

периода на проверката, а също така е бивш главен секретар на МВР. Христо Терзийски от ГЕРБ пък е бил шеф на Националната полиция, в чиято структура влиза Пътна полиция. Именно тя трябва да задава правилата за контрол. Нейният шеф Димитър Мичев е в болничен, а заместничката му Мария Ботева наскоро напусна системата на МВР по свое желание. Тя опита да изтегли молбата си за напускане, но това не бе уважено. В момента на поста няма титуляр, нито временен шеф.