На мнозина срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп вероятно се е сторила като политико-протоколно събиране на двама държавни лидери. С две думи – нищо особено.

Защо това не е така и какво всъщност се случи по време на тази историческа визита на български министър-председател във Вашингтон. Какво се крие зад нарушения протокол и подписаните документи?
С тези въпроси се обърнахме към проф. Анна Кръстева – Доктор по политически науки и преподавател в НБУ. Вижте експертният й коментар!

– Преди всичко, каква е вашата обща оценка за срещата Борисов-Тръмп? Харесаха ли се наистина двамата, както изглеждаше?
– Отдавна очаквана среща. Бих я определила като „изтребителна“ дипломация. Още от момента на закупуването на изтребителите F-16 очаквахме тя да се случи и това стана факт.
Вярна ли беше грешката? Защото вместо F-16 беше споменато F-35. Разликата е огромна – това, което ние купуваме е произведено 1974 година, а другите 2015, разликата в цената също е астрономическа. Дали беше лапсус или някакво подсказване, бъдещето ще покаже.
Втори лапсус, който може да се тълкува позитивно – приравняването на България с Белгия, което е вид европейски комплимент за нашата страна.
Борисов наистина влезе добре в ролята на балканския Тръмп в две отношения – в комуникационен и транзакционен лидер.

Това мъжко ръкостискане между двамата от една страна, и от друга – този тип външна политика и дипломация от вида какво аз ти давам, какво ти ми даваш. В случая България влезе със силни позиции, защото вече беше направила този безпрецедентен жест – отдели 3% от БВП за отбрана при норматив на НАТО от 2%.
От друга страна енергийната дипломация като център на дебата, беше очаквана.
Можем да я разположим в двата полюса – от една страна по-малко Русия, а на другия полюс – повече „Марица Изток“. Много деликатно, дипломатично беше отправено посланието, че договорите не бива да бъдат ревизирани. И между това, в центъра, беше поставена амбицията на България за регионален енергиен хъб, подкрепена с доставките на газ от САЩ.

Не трябва да пропускаме едно много важно послание – две теми трябва да продължат да бъдат централни и това са борбата с корупцията и подкрепата на независимите медии.
Борбата с корупцията беше много ясно артикулирана и с корупцията по високите етажи на властта и с трансграничната престъпност и прането на пари.
Независимите медии имат нужда от огромна подкрепа у нас след падането на България до плачевното 111 място по свобода на медии на международните рейтинги.
Така че, ако разтълкуваме знаците – от една страна имаше признание за купуването на F-16, от друга страна беше потвърдено, че сътрудничеството между България и САЩ се базира върху ценности и това са ценностите на правовата държава и свободата на словото.

– Срещата завърши с подписването на два документа между България и САЩ. Премиерът обяви, че трябва задълбочен анализ на всяко изречение в тях. Какво точно има предвид?
– Винаги е добре да има задълбочен анализ, защото и в срещата и в документите има неща, които експлицитно се казват и други, които не се казват, но трябва да се четат между редовете.
Едно от тези неща, които не се казаха нито с думи, нито по друг начин, беше Русия. Но много ясно прозвуча посланието, че суверенитета трябва да се запази и че всички мерки в тази насока ще бъдат приветствани и те трябва да се засилват.
Друга тема, която не беше назована изрично, но беше застъпена беше Турски поток.

Така че, тези документи са изключително важни и с това, че предвиждат конкретни мерки като Военно-морския координационен център. Тук видяхме като дискурсивна иновативност, не база на НАТО, а координационен център, като специфичната разликата могат да я видят само тесните специалисти. Но това е един конкретен ангажимент, който не е от вчера, а е поне от пет години в експертните военни среди, но сега се слага на масата официално с тази визита.

– Колко бихте писали на премиера Борисов в тази нелека за него ситуация?
– Бих казала 5 плюс. Той направи максимума, който можеше, успя да привлече и известна международна видимост и постигна това признание, която се очакваше след закупуването на F-16.
Постави се в един контекст, който да покаже като достойнства някои негови специфики, като изключително неформалното поведение, бурният смях на официална среща и други черти на темперамента, които в контекста на един лидер също с ярко нестандартно комуникационно поведение получиха една по-позитивна интерпретация от обичайната. Очакваше се, това да бъде и то е исторически момент в управлението на Бойко Борисов и той постигна доста с тази визита.
Интервюто взе Валентина Войкова









