Димитър Аврамов е политолог и публицист. Работи като политически консултант, мениджър на изборни кампании и анализатор за български медии. Всичко за Димитър Аврамов можете видите тук
Какво мислите за подбора и подредбата на лицата, на които БСП залага?
Листите на БСП са много странни от една страна, защото в тях на първо място липсват хора, които имат опит в законодателния процес като Михаил Миков, Янаки Стоилов и т. н. Съвсем сериозно трябва да ви кажа, че пред БСП стои въпросът, кой ще им пише законите в следващия парламент. Разбира се, законите могат да бъдат писани от хора, които стоят зад депутатите, но е добре да има качествени юристи. Така че, първият проблем, който виждам, е липсата на юристи в листите.
Вторият проблем категорично е отсъствието на Михаил Миков от листите, защото просто не се коментира това, дали предишният председател, от който си наседил поста, в случая на Корнелия Нинова, трябва да бъде в депутатските листи. Отговорът е един – да, разбира се, че трябва да бъде. Такава е световната практика и този начин на отношение (липсата) създава лоши прецеденти, това същото може да се случи и на Корнелия Нинова, когато има нов председател на БСП. Толкова по старите имена.
А как ще коментирате новите лица?
По отношение на новите имена – можем да ги разделим на различни категории без претенции, че ги да ги познавам всичките. От една страна има наследствени фигури в БСП, т. е. хора, които са традиционно свързани с тази партия. Това не е новина, това може би се случва в много страни, например в южната ни съседка Гърция, където политиката е семеен бизнес от доста години. Другото нещо, което прави впечатление, е много хора, членове на национално движение русофили в листите на БСП. Сега ако става въпрос за културно русофилство, това в никакъв случай не е проблем. Човек може да си избира, каквато си иска страна.
Един депутат от СДС преди време си беше измислил Нубия. Така че в една партия може да има и приятели на Нубия. Но когато става въпрос за политически „филство“, било то русофилство, германофиство, туркофилство, американофилство и какво е да е друго „филство“, очевидно се вижда опит за пряка връзка между българската политика и националния интерес на чужда държава. И това е обезпокояващо, когато едни такива хора се опитват да влияят на политиката на една партия – пряко, чрез участие в нейните листи.
Къса ли е паметта на българина, защо никой не говори за миналото на хората и това без значение ли е?
Корнелия Нинова се държи адекватно, от гледна точка на задачата, която има да решава. Тя се опитва да се представи като на трети тур на президентските избори, да каже: ние започнахме промяната с Р. Радев. А пък преди Румен Радев „народите на света се изправиха срещу лошите капиталисти, които държат 97% от националното богатство на всяка страна“ – това са думи на Корнелия Нинова… Та ето вижте ние направихме промяната с Румен Радев и сега предстои да я направим през парламентарни избори. Това е логиката, която следва г-жа Нинова. И някак си като част от тази логика разчиства вътре в БСП, разчиства си хора, с които не иска да работи и си подрежда хора, които са й удобни. Това не е нещо, което политиците не правят.
Но хората, които опонират на БСП, трябва да са много наясно, че в момента имат пред себе си една БСП, която знае какво прави във вътрешен план, която е фокусирана и в голяма степен не е проевропейската БСП на Станишев.
БСП на Станишев, колкото и да се струваше страшна на десницата, тя играеше по европейски правила. Например Кристиян Вигенин, който сега е водач в Ямбол, беше външен министър в предишни правителства на левицата и той беше от хората, които казаха, че анексирането на Крим от Русия е незаконно. Без да изразява антируски позиции, той каза истината, докато БСП и самата г-жа Нинова не казват това и няма да го чуете от тях. Т. е. имаме една БСП която знае какво прави, и това би трябвало да бъде жълта лампа за хората с проевропейски и прозападни убеждения в България. Поради простата причина, че това, което прави БСП в момента, с целия си кадрови подбор, практически подготвя страната за едно неевропейско, дори антиевропейско мнозинство. Твърдо ориентирано и гледащо на североизток.
Истината е, че когато един човек се стреми да поеме управлението и иска да спечели избори, трябва да бъде правен преглед на миналото, на кариерата му, той трябва да има чисто досие. И такъв преглед трябва да бъде направен и то обективен, но това е работа и отговорност на българските медии.
Какво мислите за кандидатурите на Евгений Михайлов и Слави Бинев?
Ще отговоря първо за Евгений Михайлов. Аз го познавам от СДС, той е човек доста емоционален, и винаги е убеден в това, което прави. Той винаги е убеден и явно си е намерил политическо оправдание за действията си да бъда в ДОСТ. ДОСТ се представят като дясно-центриска партия и си спомняте, че Лютви Местан беше буквално изгонен от ДПС, след една декларация в подкрепа на Турция по отношение на сваления руски самолет, който нарушаваше въздушното пространство. Тогава той каза, че това е една натовска позиция и тя беше добре издържана в интерес на истината. Сега как г-н Михайлов интерпретира принадлежността на този или онзи политик към бившата ДС, това вече е личен въпрос, трябва да му се зададе на него. Истината е, че у нас в политиката се правят компромиси и хората понякога оставят едни неща на заден план. Добре е обаче тези неща да могат да бъдат обяснени рационално.
При случая със Слави Бинев за прехвърлянето от Атака към ДПС няма никакво рационално обяснение, няма политически чистоплътно обяснение.
Но ДПС очевидно се нуждаят от всеки глас, значи за пръв път те имат конкурент за етническия вот на българските турци. И това ги кара да се борят за всеки глас. Сега ДПС са били винаги досега в сравнително комфортна позиция, имайки едно ядро зад себе си. Сега ще им е по-трудно и им трябва всеки глас. Ако по някакъв начин г-н Бинев ги е убедил, че ще им донесе някакви гласове, явно това е причината. Сега много е любопитно, как ще убедиш хора, които са гласували за Атака до вчера, сега да гласуват за ДПС – на мен това ми звучи като виц. Ама да видим…
Зареждане ...