Забогатяваме бавно, задлъжняваме най-бързо
България пада с едно място в класацията по финансово богатство на човек от населението през 2025 година според 17-ото издание на Доклада за глобалното богатство на “Алианц” (Allianz Global Wealth Report). Страната ни заема 36-о място в подреждането, след като миналата година беше на 35-о място.
По-бавно и основно депозити
През 2025 г. финансовите активи на домакинствата в България са нараснали с 10 процента до 136,5 млрд. евро, което е забавяне спрямо ръста от 11,2 на сто през 2024 година. Нещо повече, темпът на растеж в България е по-нисък, отколкото в Източна Европа (11,2 на сто), макар че е над средното за света (8,6 на сто). В реално изражение след премахване на
инфлационните ефекти повишението на финансовите активи на българските домакинства е 6,3%.
Депозитите съставляват близо 3/4 от новите спестявания на българите през годината – това е най-високата концентрация на депозити в целия регион. Едва една пета е делът на застраховките и пенсионните фондове, а ценните книжа имат едва 2% принос в увеличението на финансовото
богатство в България. Подобно е положението и при темповете на растеж, където също депозитите
се увеличават най-бързо, следвани от застраховки и пенсионни фондове. Българите са нетен продавач на ценни книжа – по този показател само Румъния е по-зле, което е нормално предвид тежката криза в северната ни съседка.
Любовта на българина към банковите депозити
не се влияе от ниските лихвени проценти. Според данните на БНБ лихвите по нови срочни депозити остават ниски, малко над 1%, по безсрочни депозити са 0,4%, а по разплащателни сметки едва 0,1% годишно. Българинът определено предпочита сигурността и избягва по-рискови инвестиции независимо от възможностите за по-висока доходност.
Но търсенето на сигурност не е единствената причина за доминацията на депозитите. Има сигурни
инвестиции в държавни облигации, които предлагат доста по-висока доходност от депозитите – в други страни държавните облигации са реален конкурент на депозитите. Но в България все още липсва лесен и евтин начин за покупка на облигации от обикновения спестител, и още по-важно – липсва ликвиден пазар, който да позволява човек лесно да продаде облигациите при необходимост от средства.
Добрата новина е, че през лятото бяха приети законови промени,
които трябва да отворят пазара на държавни облигации за граждани, но тепърва ще видим как точно ще се реализира това.
За момента единствената конкуренция на депозитите остават жилищата, но те не са финансов актив и
затова не са включени в доклада на “Алианц”. Но имотите имат директна връзка с растежа на депозитите – защото при всяка продажба на жилище средствата се превеждат по банков път, което увеличава наличностите по сметки и депозити. В този смисъл имотният бум от миналата година индиректно увеличава и депозитите на домакинствата.
Скок на задлъжняването
Според доклада на “Алианц” задълженията на българските домакинства скочиха с над 18% до 37,2 млрд. евро – най-бързият ръст на задълженията сред всички държави от доклада освен Турция. И този скок не е еднократен през 2025 г., а вече продължава години. Всъщност от пандемията насам дълговете на българските домакинства се удвоиха и като абсолютна сума, и на човек от населението.
Това бързо задлъжняване в последните години е в ярък контраст спрямо предходното десетилетие,
когато дълговете на българските домакинства бяха застинали и въобще не се увеличаваха. Заради спукването на имотния балон, бума на лошите кредити и световната финансова криза от 2008 г. българските домакинства станаха изключително предпазливи и близо
10 години избягваха да трупат нови кредити
Обаче в последните години отново сме в цикъл на кредитен бум – един свръхоптимизъм както от страна на домакинствата, така и от страна на банките.
Показателно е, че през 2025 г. финансовите активи на българските домакинства растат с 10%, но
дълговете им се увеличават с над 18% – огромна разлика, поради която нетното богатство на българите нараства доста по-бавно, едва със 7,3%. Затова и страната пада с едно място в класирането по финансово богатство. Докладът на “Алианц” съвсем правилно разглежда богатството
като разлика между финансовите активи и финансовите задължения.
Доскоро основната причина за растежа на дълговете на българските домакинства бяха ипотечните кредити – т.е. можеше да се каже, че срещу кредитите стоят някакви реални активи, реални инвестиции. Но в последно време увеличението на кредита е доминирано от потребителски кредити, които директно отиват за потребление и харчене. Това не просто забавя темповете на нарастване на
финансовото богатство в България, но помпа и инфлацията, подкопавайки покупателната способност.
Накратко: забогатяваме по-бавно, но задлъжняваме най-бързо, с което помпаме инфлацията. Това не е фатално за кратки периоди, но е опасно да се превръща в дългосрочна тенденция. Храна за размисъл за регулаторите и стимул за по-смела макроикономическа политика в бюджета за следващата година.
Зареждане ...