От САЩ до Русия: Световните медии коментират победата на Илияна Йотова

Германия

ДПА се позовава на прогнозите на социологическите агенции „Мяра“ и „Алфа рисърч“. Според тях Йотова, бивша евродепутатка от групата на социалистите, подкрепена от управляващата лявоцентристка партия „Прогресивна България“ (ПБ), получава около 58% от гласовете. Гюров се кандидатира с подкрепата на либерално-консервативната опозиция, като получи около 39%.

Резултатът означава, че президентската институция в България остава в ръцете на политик, произлязъл от левицата. Преди това Йотова беше говорител и висш функционер на БСП, наследничка на някогашната управляваща комунистическа партия.

Йотова заемаше вицепрезидентския пост и пое президентските правомощия през януари, след като нейният съюзник Румен Радев подаде оставка, за да участва в предсрочните парламентарни избори. След победата на партията си „Прогресивна България“ на изборите през април Радев стана министър-председател.

Президентските избори в страната, член на Европейския съюз и НАТО и разположена на източния фланг на двете организации, бяха до голяма степен засенчени от войната в Украйна, подчертава ДПА. Агенцията припомня, че по време на кампанията Йотова нееднократно призоваваше за постигане на мирно споразумение чрез преговори с Русия, като заявяваше, че иска да бъде „президент на мира“. Тя също така посочи, че би била готова да разговаря с руския президент Владимир Путин, ако получи мандат от българските институции.

Преди да гласува, Йотова заяви, че иска България да бъде „силна държава в силна Европа“, но също така страната да има собствена външна политика и да проявява независимост, когато става дума за защита на националния интерес.

За разлика от нея, Гюров се застъпи за по-тясно сътрудничество със западните партньори и за по-силна подкрепа за Украйна на фона на пълномащабното руско нашествие.

Президентските избори бяха възприемани и като тест за лявоцентристкото правителство на Радев, което встъпи в длъжност през май на фона на нарастващото обществено безпокойство заради увеличаващите се разходи за живот и цените на горивата.

Въпреки победата на Йотова, прозападната опозиция твърди, че резултатът отразява недоволството от управлението, отбелязва ДПА, като припомня обвиненията на Асен Василев, лидер на либералната партия „Продължаваме промяната“, че оравителството не се справя с проблемите, свързани с доходите, цените и влиянието на олигарсите.

Той посочи, че броят на гласовете за Гюров на балотажа е нараснал почти двойно в сравнение с първия тур.

Избирателната активност се оценява на едва 29,1%, според социолозите. Макар да е по-висока от тази на първия тур седмица по-рано, по-малко от 2 милиона от приблизително 6,5 милиона имащи право на глас български граждани са упражнили правото си на глас, посочва германската агенция.

САЩ

Подкрепяният от реформаторски и прозападни опозиционни партии Гюров се очаква да получи около 38% от гласовете, отбелязва Асошиейтед прес. Резултатите се очакват най-рано днес през деня.

Гюров вече призна поражението си, като заяви, че „така са гласували българските граждани“, и добави, че резултатите трябва да бъдат приети такива, каквито са.

Според наблюдатели победа на Йотова ще остави президентската институция в ръцете на управляващото мнозинство. По думите им подобна концентрация на власт може да затрудни ефективното функциониране на механизмите за взаимно възпиране и контрол върху политическите решения на държавните институции.

Франция

Йотова спечели на фона на дълбоко разделение в българското общество и опасения за сигурността след инциденти в Черно море, пише Франс прес. Агенцията цитира социоложката Боряна Димитрова от института „Алфа рисърч“, според която Йотова е успяла да убеди избирателите, представяйки се като „президент на мира“, на фона на опасения за сигурността след поредица от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, поредното разрастване на войната в съседна Украйна.

Според политолога Първан Симеонов ситуацията в Черно море е изиграла „много важна роля“ в кампанията, но в крайна сметка привържениците на диалога надделяват по демографски и исторически причини.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече поздрави Йотова в Екс, като подчерта: „Очаквам с нетърпение да продължим съвместната си работа по въпросите на сигурността и отбраната, конкурентоспособността и енергийната независимост“.

Президентските функции са предимно представителни, но държавният глава разполага с право на вето върху законите и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

„Тези резултати отразяват реалната подкрепа за тандема Радев-Йотова. Не че всички избиратели ги харесват особено, но няма друга сериозна политическа алтернатива“, според Илия Михайлов, 52-годишен университетски преподавател, цитиран от АФП.

„Различните политически лагери вече не разговарят помежду си и не се признават взаимно“, добавя той.

Великобритания

Президентските избори се провеждат на фона на поредица от атаки с дронове срещу търговски кораби край българското Черноморие през последния месец, които предизвикаха международно осъждане и опасения за разрастването на войната в Украйна, подчертава Ройтерс.

Смята се, че са загинали над 20 моряци, като ударите подтикнаха правителството да потърси помощ от съюзниците за укрепване на морската сигурност. В сряда гръцки контейнеровоз потъна, след като беше поразен от морски дронове.

И двамата кандидати за президент осъдиха атаките. Премиерът Румен Радев, който подкрепя Йотова, заяви, че резултатът от тези удари „облагодетелства Руската федерация“. И двамата кандидати също така призоваха за прекратяване на войната чрез дипломация.

Русия

Победата на Илияна Йотова на президентските избори в България на 1 ноември привлече вниманието на руските медии, които поставят акцент върху възможните последици за отношенията между София и Москва. Руските издания разглеждат изборния резултат предимно през позициите на Йотова за войната в Украйна, дипломатическия диалог с Русия и бъдещата външнополитическа ориентация на България.

Една от водещите теми в руското медийно отразяване е възможността за активизиране на дипломатическите контакти между двете държави.

РБК определя Йотова като първата жена, избрана за президент на България, и обръща специално внимание на позицията ѝ, че европейските държави трябва да поддържат преки контакти с руския президент Владимир Путин.

Информационните агенции „Интерфакс“ и ТАСС също отразяват изборния резултат, като се позовават на данните от социологическите проучвания и паралелното преброяване.

Вестник „Ведомости“ разглежда президентските избори като сблъсък между две различни външнополитически визии. Изданието акцентира върху подкрепата на Йотова за дипломатически контакти с Москва и съпоставя позициите ѝ с тези на Андрей Гюров, когото представя като кандидат с по-ясно изразена прозападна ориентация.

В част от руските публикации Йотова е определяна като „проруска“, като подобни оценки се основават предимно на нейните позиции за необходимостта от диалог с Москва и за търсенето на дипломатическо решение на войната в Украйна.

Общият акцент в руското медийно пространство е върху възможността изборът на Йотова да създаде по-благоприятни условия за възстановяване на политическите контакти между България и Русия.

Руските издания отделят особено внимание на отношението ѝ към Владимир Путин, перспективите за мирни преговори за Украйна и въпроса дали новият български президент ще подкрепи по-активен дипломатически подход към Москва.

Румъния

Букурещ следи с внимание победата на Илияна Йотова, като румънските издания поставят акцент върху позициите ѝ за Москва, войната в Украйна и геополитическото положение на България в Черноморския регион.

Победата на Илияна Йотова на втория тур на президентските избори в България на 1 ноември е широко отразена от румънските медии. В публикациите на водещи издания като „Диджи24“, „ХотНюз“, „Нюз.ро“ и общественото радио „Радио Румъния“ се откроява интересът към външнополитическите позиции на новоизбрания български президент и потенциалното им отражение върху отношенията със съседните държави.

Румънските медии обръщат особено внимание на позицията на Йотова за поддържане на диалог с Москва и противопоставянето ѝ на предоставянето на военна помощ за Украйна. Именно тези теми присъстват най-силно в заглавията и анализите, посветени на изборния резултат.

Вестник „ХотНюз“ публикува материал със заглавие „Проруският кандидат Илияна Йотова спечели президентските избори в България“. Изданието акцентира върху резултатите от екзитполовете, според които Йотова получава 52,5% срещу 43,4% за Андрей Гюров. Медията представя Йотова като политик, подкрепящ диалога с Москва, и определя Гюров като прозападен кандидат. Отбелязва се и историческото значение на резултата – Йотова ще бъде първата жена, избрана за президент на България.

Подобен акцент поставя и телевизия „Диджи24“, която използва определението „проруски кандидат“ в заглавието си. В подробния материал се разглеждат различията между двамата кандидати по отношение на Русия, Украйна и евроатлантическата ориентация на България. Според изданието Йотова подкрепя поддържането на отношения с Москва и предлага създаването на „коалиция за мир“, докато Гюров защитава по-тясното сътрудничество с ЕС и НАТО. „Диджи24“ обръща внимание и на опасенията на опозицията от концентрация на политическа власт около премиера Румен Радев и неговата формация.

Информационната агенция „Нюз.ро“ също проследява изборната вечер и публикува актуализации с резултатите от различните социологически проучвания. Медията цитира данните на „Алфа Рисърч“, „Тренд“ и „Мяра“, които показват преднина на Йотова. В публикацията се подчертава, че външнополитическите различия между кандидатите са били сред основните теми на кампанията. Специално внимание е отделено на позицията на Йотова за диалог с Русия и противопоставянето ѝ на военната помощ за Киев.

По-информационен подход избира общественото радио „Радио Румъния“. В публикацията си от 1 ноември медията съобщава, че действащият президент е сочен за победител с 52,5% според екзитполовете. Радиото проследява и политическата подкрепа за Йотова от управляващата формация „Прогресивна България“, както и ролята на Кирил Вълчев като неин кандидат за вицепрезидент.

Интересен поглед към българските избори предлага и румънският вестник „Адевърул“, който още преди втория тур публикува интервю с българския журналист Владимир Митев под заглавие „България – между Русия и Запада“. В него се разглежда геополитическото значение на президентските избори, напрежението в Черно море и различията между политическите сили в България. Изданието обръща внимание и на риска политическите етикети да прикрият по-сложната действителност на българските външнополитически позиции.

Особено показателно е, че румънските медии разглеждат изборите не само през двустранните отношения между Букурещ и София, но и през по-широкия контекст на сигурността в Черноморския регион. За Румъния, която също е член на НАТО и ЕС и има излаз на Черно море, позицията на България по отношение на войната в Украйна, Русия и регионалната отбрана има непосредствено значение.

В този контекст победата на Йотова се разглежда като събитие, което заслужава внимание отвъд вътрешнополитическите последици за България. Румънските публикации поставят въпроса дали новият президент ще продължи досегашната линия на подкрепа за европейското членство на страната, съчетана с настояване за дипломатически контакти с Москва.