Южна Европа вече преживява средно по 46 прашни епизода годишно, а най-застрашени са децата и хората с дихателни заболявания
Епизодите с пренос на пустинен прах към Европа стават все по-интензивни, като най-силно засегнати са Южна Европа и Източното Средиземноморие. Това показва ново международно изследване, публикувано в научното списание Nature.
Според учените увеличаването на праха от Сахара и други пустинни райони
създава все по-сериозни проблеми за качеството на въздуха и общественото здраве.
В проучването участват и изследователи от Кипърския институт.
Учените свързват по-интензивния пренос на пустинен прах с промени в околната среда, които съответстват на влиянието на изменението на климата. Сред основните фактори са задълбочаващите се суши, деградацията на земите в Северна Африка и промените в атмосферната циркулация. Те улесняват придвижването на огромни количества прах към европейския континент.
Така последиците от климатичните промени не се ограничават само до повишаването на температурите и екстремните метеорологични явления, а засягат и въздуха, който хората дишат.
Южна Европа вече преживява средно около 46 епизода с пустинен прах всяка година.
При тях концентрациите на прахови частици в атмосферата рязко се увеличават и качеството на въздуха се влошава.
Според изследването пренесеният пустинен прах съставлява приблизително една трета от препоръчителната от Световната здравна организация стойност за средногодишната концентрация на фини прахови частици PM10.
Децата са сред най-уязвимите
Високите концентрации на пустинен прах могат да обострят астмата и други дихателни заболявания. Особено уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични белодробни или сърдечносъдови проблеми. Изследователите изчисляват, че при прашни епизоди краткосрочното излагане е свързано с приблизително 0,67% принос към дневната смъртност.
При децата ефектът върху дихателното здраве е по-силен.
Данните показват около 2,5% ръст на дневните хоспитализации за респираторни заболявания по време на епизоди с пустинен прах.
Средните концентрации на пустинен прах в Южна Европа са повече от два пъти по-високи от измерените в Централна и Северна Европа.
Причината е близостта до Северна Африка и особеностите на въздушните течения над Средиземноморието.
Източното Средиземноморие е сред най-засегнатите райони,
като през последното десетилетие там е отчетено едно от най-значителните увеличения на интензивността на прашните епизоди.
За да проследят дългосрочната тенденция, учените са използвали включително измервания на прахови частици, запазени в леда на алпийските ледници.
Резултатите подкрепят извода, че явлението се засилва с течение на времето и може да се превърне в още по-голям проблем през следващите години.
Как пустинният прах влияе на организма
Праховите частици могат да раздразнят очите, носа и гърлото и да предизвикат кашлица, затруднено дишане и стягане в гърдите.
При хора с астма или хронична обструктивна белодробна болест е възможно симптомите да се обострят. Рискът нараства при продължително стоене навън и физическо натоварване, когато човек вдишва по-голямо количество въздух.
По време на силни прашни епизоди чувствителните групи трябва да ограничават престоя и интензивната физическа активност на открито и да следят официалните данни за качеството на въздуха.
Според авторите на проучването държавите трябва да подобрят системите за ранно предупреждение и да разработят по-ясни препоръки за защита на населението.
Особено важни са навременното информиране на хората,
наблюдението на концентрациите на прахови частици и подготовката на здравните системи за периоди с повишен брой пациенти.
Учените подчертават, че наред с непосредствените предпазни мерки са необходими и дългосрочни действия срещу климатичните промени и деградацията на земите.
Зареждане ...