ООН: Бездействието срещу Ел Ниньо ще струва два пъти повече от навременните мерки

ООН: Бездействието срещу Ел Ниньо ще струва два пъти повече от навременните мерки. Предприемането на незабавни мерки срещу разрушителните последици от климатичното явление Ел Ниньо ще струва два пъти по-малко,

отколкото ако светът изчака кризата

да се задълбочи. За това предупреди ръководителят на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Александър де Кро в интервю за АФП по време на климатичната конференция COP31 в турския курорт Анталия.

Финансирането на мерките за справяне с климатичните заплахи е един от най-спорните въпроси в преговорите между държавите, участващи в конференцията.

„Необходимите средства за ограничаване на последиците от Ел Ниньо възлизат на 36 милиарда долара, ако действаме сега“, заяви Де Кро.

„Ако не предприемем действия, разходите ще достигнат 73 милиарда долара. Това означава, че цената ще бъде два пъти по-висока“, подчерта той.

„Именно пред този избор сме изправени. Искаме ли да предвидим опасността и да помогнем на хората, или ще изчакаме и ще живеем с последствията?“, попита ръководителят на ПРООН.

Ел Ниньо предизвиква климатични сътресения по целия свят

Ел Ниньо е природно климатично явление, което се проявява приблизително на всеки две до седем години и е свързано със затоплянето на повърхностните води в Тихия океан.

То обикновено започва да се развива през пролетта и през следващите месеци предизвиква значителни промени във въздушните течения, атмосферното налягане и разпределението на валежите в различни части на света.

Настоящият цикъл на Ел Ниньо е изключително силен и вече причинява сериозни нарушения на метеорологичните условия в световен мащаб.

Според Де Кро най-скъпата възможна климатична политика е отказът от предприемане на действия.

„Бездействието е най-скъпата климатична политика, която можете да изберете“, предупреди той.

Ръководителят на ПРООН призова участниците в климатичната конференция и големите международни финансови институции, включително Международния валутен фонд, да осигурят средства за най-уязвимите развиващи се държави.

Според него инвестициите в адаптация към климатичните промени могат да спасят човешки животи, да защитят земеделската продукция и инфраструктурата и в дългосрочен план да намалят икономическите загуби.

Бедните държави настояват богатите страни да поемат по-голяма отговорност

Развиващите се държави настояват за по-голяма финансова подкрепа от богатите икономики, като се позовават на историческата им отговорност за глобалното затопляне.

Де Кро призна, че подобно финансиране е трудно на фона на състоянието на публичните финанси в много развити държави.

Те се сблъскват с високи нива на задлъжнялост и значителни разходи, свързани с различни военни конфликти.

Въпреки това той настоя, че финансирането на климатичната адаптация представлява разумна инвестиция.

„Справянето с климатичната несигурност помага и за ограничаването на други видове несигурност“, заяви Де Кро.

По думите му ситуацията е особено сложна за развиващите се страни, които не са имали достатъчно време да се възстановят от поредицата международни кризи през последните години.

„След пандемията от COVID-19 те никога не получиха възможност да се възстановят“, отбеляза той.

След пандемията последваха икономическите сътресения, предизвикани от войната в Украйна, а след това и затварянето на Ормузкия проток.

Към тези предизвикателства сега се добавят Ел Ниньо и нарастващите разходи за финансиране.

Според Де Кро всяка нова криза увеличава тежестта на предишните.

Затова ПРООН работи с развиващите се държави, за да ограничи финансовите щети и да улесни достъпа им до необходимите средства.

Един от основните проблеми остава нежеланието на публичните и частните инвеститори да предоставят финансиране, без да увеличават допълнително задлъжнялостта на най-бедните страни.

„Цената на капитала понякога е висока, защото съществува голяма несигурност“, обясни Де Кро.

Според него част от решението е провеждането на политически и икономически реформи и създаването на стабилна правна рамка, която да вдъхва доверие на инвеститорите.

„Инвестициите не отиват там, където няма доверие“, подчерта той.

Ръководителят на ПРООН посочи, че организацията вече работи с 47 държави за подобряване на условията за привличане на инвестиции.

Ел Ниньо може да причини щети за 20 милиарда долара в Африка

Доклад на ПРООН, публикуван тази седмица, цитира изчисления на Африканската банка за развитие, според които настоящият цикъл на Ел Ниньо може да причини икономически щети между 10 и 20 милиарда долара в африканските държави.

Прогнозите за Латинска Америка и Карибския басейн също са тревожни.

Според Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите климатичното явление може да доведе до натрупани загуби на брутния вътрешен продукт от най-малко 2% в рамките на три години.

Подобно развитие би могло да тласне допълнителни 4,8 милиона души към бедност.

Въпреки мащаба на заплахата Де Кро подчерта, че все още има време за действие.

„Все още можем да се справим“, заяви той.

По думите му международната общност трябва да насочи значително повече средства към инвестиции за адаптация към климатичните промени.

„Трябва много по-решително да преминем към инвестиции в адаптацията“, настоя ръководителят на ПРООН.

Той предупреди, че независимо колко скъпи изглеждат превантивните мерки днес, цената на отказа от действие ще бъде „много, много по-висока“.