Дацов, Зелена сделка, регулация, минимална работна заплата
Снимка: БГНЕС

Любомир Дацов за FN: Зелената сделка е за преструктуриране на икономиката и средата на живот в Европа

Вчера Урсула фон дер Лайен поднесе пред Европейския парламент своята визия за развитието на ЕС. В речта си „За състоянието на съюза“ тя набеляза няколко основни момента в икономиката – намаляване на въглеродните емисии до 55% до 2030 година, контрол върху фондовете, минимална работна заплата.

Реалистичен ли е плана „фон дер Лайен“, ще доведе ли до ренесанс на европейската икономика и ще допринесе ли за благоденствието на европейците?

С тези въпроси се обърнахме към финансиста Любомир Дацов. Ето и неговото мнение:

– Зелената сделка – възможно ли е централно планиране и няма ли да струва много скъпо особено в кризата, причинена от пандемията?

– В България сме много повлияни от това, което правителството ни представя като Зелена сделка. Друг е въпросът, че това е меко казано опростено разбиране. В контекста на речта „За състоянието на съюза“ – от там става ясно, че разбирането на общоевропейско ниво е малко по-различно. Не е толкова важно какво се опитва да наложи Комисията, защото нейните решения ще минат през Европейския парламент и държавите-членки. Разбирането на отделните правителства ще оформи крайния пакет. Хубавото е, че развитите държави не елементаризират – в никакъв случай това не са въглищата, затварянето на централите.

Става въпрос за виждане, което е много по-широко, и аз се надявам то да стане още по-широко в хода на уточненията, за преструктуриране на икономиката като цяло и средата на живот в Европа.

– Затягането на регулациите, свързани с въглеродните емисии няма ли да усложни правенето на бизнес в Европа?

– Регулацията е само едната страна. Зад такава сделка стоят прекалено много иновации, друг тип икономика, друг тип производство и това трябва да е акцентът.

Ако искаше нещо да направи ЕК по време на кризата, трябваше да направи ревизия на административните пречки пред бизнеса в Европа и националните законодателства и да препоръча, както на европейско ниво така и на държавно, намаляване на тези понякога дълги и огромни административни трудности пред бизнеса и хората и да облекчат процедурите. Това щеше да бъде една от най-ефективните антикризисни мерки, подпомагащи развитието на Европа. Вкарването на допълнителни регулации – историята показва, че друг ефект освен усещане за чиновничество няма.

– Как се предполага, че ще върне производството на територията на континента? Това няма ли да отблъсне бизнеса от операции в Европа особено индустриалното производство?

– Това не е идея на ЕК или нейния председател по простата причина, че от няколко години в големите държави тече процес по завръщане не тези производства от Китай обратно в Европа. Тенденцията беше да се приближи производството до ресурсите и материалите.

В момента тече процесът, който е индустриална революция от нов тип. Автоматизация на производството, намаляването на работна ръка освен за управление и инженерна мисъл. Това прави възможно тези производства да бъдат върнати в Европа – особено в малки и средни фирми, които са много по-конкурентни, и които бяха изнесли своя бизнес. Защото, в момента основополагащото за тези бизнеси, е качеството на работната ръка. Европейците имаме много недостатъци, но  продължаваме да имаме и много предимства.

– Какво точно се има предвид с идеята за гарантирана минимална работна заплата? Как е възможно това да се случи?

– Тази идея също не е нова. Тя се върти в обръщение близо две години вече. Един от недостатъците на европейския пазар е именно гъвкавостта на пазара на труда. Европейците имат същия проблем като в България – застаряващо население, проблем с качеството на работната ръка. Адресирането и решаването на тези проблеми не минава през налагането на допълнителни регулации и утежняването на пазара на труда. Почасовите ставки и по-голямата гъвкавост в определянето на заплащането, прави нещата доста по-различни.

Виждаме, че развитието на пазара се мести в посока работа от вкъщи, работа за няколко компании едновременно – т.е. изискванията за повишаване на гъвкавостта на пазара на труда и хората, които предлагат труд са на много високо ниво.

Минималната работна заплата (МРЗ) има този недостатък, че тя решава определени проблеми, но не е най-добрият инструмент, който да обслужва промените и бъдещето, което се задава ако искаме да бъдем в крак с времето.

Неправилно е разбирането, което битува у нас за МРЗ еднаква за целия ЕС. Никога не е имало дискусия на тази тема.

Става въпрос за МРЗ, базирана на един и същи принцип. Например, фиксирането й на определено ниво от средната. Става дума за това да има един и същ модел навсякъде в рамките на ЕС. Винаги е ставало дума за унифициране на модела за прилагане на този инструмент.

– Освен в България този инструмент широко ли е застъпен в ЕС?

– В повечето държави – да. Има и такива, в които това е директен политически инструмент, а в други е индикатор, предмет на договореност между работодатели и синдикати. Повечето от препоръките са за откъсване на връзката между социалното подпомагане и МРЗ. Повечето държави държат да няма такава директна връзка. Но в случая става дума само за унифициране на критерия за определяне.

– Можете ли конкретно да посочите генезиса на икономическата криза, която според всички ни очаква в следващата година и половина?

– Човек трябва да бъде предпазлив в тези прогнози. За това и министър-председателят, финансовият министър и гуверньорът на Централната банка много си мерят приказките, когато говорят за това какви страшни неща могат да се случат.

Икономиката не случайно е социална наука – защото е базирана на поведенчески модели. И тогава когато засилваш едно напрежение и едни страхове, тогава нещата стават много по-големи като реализация. Друг е въпросът да си подготвен, зад маската, която всеки управленец налага, за да не показва страховете си.

Ние в момента сме свидетели на една доста по-бледа реакция в сравнение с 2009 година.

Много е трудно да се направи прогноза. Видно е, че това, което беше като първоначален шок вече преминава в нещо друго. Но наличието на втора вълна на коронавирус предполага налагането на ограничителни мерки и блокиране на едни сектори за сметка на развитието на други. Картинката ще е много пъстра и това, което ще е различно като реакция, е че трябва да има гъвкавост и много добро таргетиране на секторно ниво. При предишната криза работят мерки, които са масово адресирани – общо ангажирано въздействие. Сега има отрасли, които печелят от кризата. Т.е. ако има мерки и инструменти за въздействие те трябва да бъдат много таргетирани.

Хубаво е и да се знае къде искаме да отидем и как да извлечем полза от кризата.

Генезисът на кризата има нужда от навременна и таргетирана подкрепа.

Интервю на Поли Тотева

- реклама -