Криза в турските сериали: Продукциите се спасяват с продажбите в чужбина

Криза в турските сериали: Продукциите се спасяват с продажбите в чужбина

Продукции достигат до над 1 милиард зрители в повече от 170 държави. Приходите от международния им износ надхвърлят 850–870 милиона евро

Рекламният пазар се свива, телевизиите не могат да покриват разходите, а все повече сериали приключват предсрочно. Турция губи част от производствената си мощ, въпреки че нейните телевизионни истории достигат до над 1 милиард зрители в повече от 170 държави.

Една от най-успешните индустрии на Турция е изправена пред сериозно изпитание.

Телевизионните сериали, превърнали страната в световна сила в развлекателния  бизнес, вече трудно се издържат от приходите на местните телевизии. Причината е спадът на рекламите, поскъпването на продукциите и пренасочването на рекламодателите към интернет и социалните мрежи.

Особеност на турския телевизионен пазар са изключително дългите епизоди.

Един сериал в Турция обикновено продължава между 2 часа и 20 минути и 2 часа и 30 минути. С рекламните паузи и повторението на предишни сцени цялата телевизионна вечер може да достигне близо 4 часа.

За международния пазар обаче тези продукции се преработват.

Дългите турски епизоди се разделят на две, понякога и на три части, за да отговарят на програмите на чуждестранните телевизии. Така една история, излъчена в една вечер в Турция, може да се превърне в няколко отделни предавания за зрителите в чужбина.

Архив

Чужбина се превърна в спасителен пазар

Продажбите зад граница отдавна са едно от основните финансови пера за турските продуценти. Когато местните телевизии не могат да осигурят достатъчно рекламни приходи, производителите разчитат все повече на договори с чуждестранни телевизионни канали и интернет платформи.

Все повече продукции се насочват към международния пазар, защото продажбите в чужбина остават един от малкото начини за възстановяване на направените разходи.

Този източник на средства обаче вече не е достатъчен,

за да компенсира нарастващите разходи. Чуждестранните купувачи също стават по-предпазливи, а някои държави развиват собствени продукции.

Рекламната криза вече принуждава продуцентите да искат намаляване на хонорарите на актьорите.

Обсъжда се и съкращаване на продължителността на епизодите до около 95–110 минути.

ИИ

Броят на сериалите се свива с близо 40%

Статистиката показва мащаба на промяната. През сезон 2022–2023 г. по турските национални телевизии са излъчени 57 сериала. През 2024–2025 г. те вече са 44, а през последния сезон 2025–2026 г. броят им пада до 36.

Това означава намаление с около 37% за три години.

През сезон 2025–2026 г. са излъчени общо 712 епизода спрямо 860 година по-рано. От новите продукции много не успяват да задържат зрителите и са свалени от екран още през първия си сезон. Някои приключват след само няколко епизода, без да получат възможност да развият първоначалния си замисъл.

Индустрия за стотици милиони евро

Според анализ на турския телевизионен пазар производствената стойност на сериалите през сезон 2025–2026 г. е достигнала около 16 милиарда турски лири (приблизително 287,4 милиона евро) само от плащанията на националните телевизии.

Към тази сума трябва да се добавят приходите от продажби в чужбина и от Ютюб (YouTube). Така общият обем на сектора се оценява на стотици милиони евро годишно.

Според официални оценки турските сериали достигат до над 1 милиард зрители в повече от 170 държави. Приходите от международния им износ вече надхвърлят 1 милиард долара, или приблизително 850–870 милиона евро.

Архив

30–35 милиона лири за един епизод

Финансовият натиск се вижда и в цената на продукциите. Един епизод от по-скъпите турски сериали вече струва между 30 и 35 милиона турски лири (около 539–629 хиляди евро).

Продуцентите настояват за намаляване на възнагражденията, но актьорите и снимачните екипи не са единствените засегнати от кризата. Високи са разходите за декори, техника, транспорт и наем на снимачни площадки.

Според продуцента Шюкрю Авшар дневният наем на една снимачна локация започва от 200–300 хиляди турски лири (около 3600–5400 евро).

Собственикът на „Медяпъм“ (MEDYAPIM) Фатих Аксьой смята, че епизодите трябва да бъдат съкратени, а всички разходи – съобразени с реалните възможности на пазара.

Той настоява и за държавна подкрепа, подобна на тази в европейските страни, където публичното финансиране може да покрива 30–40% от разходите за филмови и телевизионни продукции.

Архив

Какво следва?

Очаква се телевизиите да залагат все повече на по-евтини предавания, състезателни формати и продукции, заснети в студио. В същото време продуцентите ще продължат да търсят чуждестранни купувачи, но само износът вече не може да гарантира устойчивостта на досегашния модел.

За българските зрители, които следят турските сериали, промяната може да означава по-малко нови заглавия, по-кратки сезони и повече предсрочно прекратени истории.

Така страната, която години наред изнасяше телевизионни истории за целия свят, е изправена пред парадокс: има огромна международна публика, но все по-трудно намира средства, за да продължи да произвежда съдържание за нея.

 

- реклама -