Някъде между плащането на първата ви сметка за ток и времето, когато започнете да се оплаквате от болки в кръста, осъзнавате, че сте преминали метаморфозата от дете към възрастен индивид.
От разочарованието, че махмурлукът вече не отминава така лесно и безболезнено, до мисълта, че повечето знаменитости по телевизията са два пъти по-млади от вас…
Понякога порастването ни се вижда като просто миг, който не осъзнаваме, преди да е станало прекалено късно. А можем ли да променим нещо? Възрастта обвързва ли се с липсата на желание да живеем? Мислим ли, че сме по-малко пълноценни, когато остареем, или тъкмо обратното – с годините да идва мъдростта и опитът?
Зададох въпрос на свои приятели, които попадат във възрастовата група 17-20 години.
Той гласеше следното: „Какво според Вас ще ви липсва най-много от младостта, когато остареете?“ Отговорите варираха, но повечето като че ли отбелязаха, че най-много усещат липса на свобода. Всички знаем, че независимостта е една от най-необяснимите емоции, които можем да изпитаме някога. Младежите обаче я виждат по-далеч по-различен начин от възрастните.
За „големите хора“ свободата означава да не плащат данъци, да не се налага да си купуват билетче в градския транспорт или пък да не ги боли травмата отпреди… 30 години? За младите обаче смисълът на независимостта е друг. Те търсят приключения и авантюри, стремят се да изпитат от всичко, което животът им поднася на масата и дори понякога да страдат от това, никога не се отказват.
Един от най-интересните отговори, посочен в анкетата, гласеше, че възможността да се води безгрижен живот е най-голямата липса, когато остареем.
Изглежда, че младите обвързват съзряването с липса на свобода, много грижи и отговорности. Нека погледнем назад: казахме, че възрастовата група обхваща хора между 17 и 20 години. Това обаче означава, че пред тези хора стои едно от най-тежките и важни решения, с които те ще се срещат в живота: изборът на университет и подходяща професия. Изненадващо е, че въпреки това те се възприемат като свободни и независими. Оттук следва заключението: свободата не зависи от възрастта, а от вътрешната нагласа на човека.
Случаят става интересен, когато погледнем ситуацията през погледа на възрастните. Излиза, че тук всички са единодушни по въпроса и всички търсят свободата. Възрастните обаче търсят и нещо повече: те искат да осъществят както своите мечти, така и чуждите.
Като резултат от проведеното допитване заключваме, че свободата е висша цел, към която всички се стремят. Няма значение дали сме на 18, или 81 години: чувството за личностно удовлетворение никога не бива да бъде погубено. Нашата задача е да се стремим винаги да постигнем малко повече, отколкото сме се надявали. Свободата – това е да се чувстваш доволен от човека, в който си се превърнал. Да знаеш, че може да използваш независимостта като оръжие за постигането на мечтите, идеалите и копнежите си.
Зареждане ...