Ивелина Василева пред FN: Oсновният въпрос сега е каква Европа искаме

Ивелина Василева
Преди дни председателят на парламентарната комисия по околна среда в 44-ото Народно събрание Ивелина Василева събра най-много номинации на общинската структура на ГЕРБ в Бургас.

Над 300 души избраха Василева и подкрепиха и еврокомисаря Мария Габриел и настоящия евродепутат Андрей Новаков. Василева е познато име в Европа, а в следващия мандат на Европейския парламент се очаква екологията да бъде една от най-разискваните теми, подчертаха от бургаската структура на партията.

Flashnews потърси Василева за коментар по темите за екологията, борбата с климатичните промени, кохезионните фондове и бъдещето на Европа.

Вие сте председател на Комисията по околна среда и води в парламента – какви са основните приоритети на законодателството в сектор „Екология“?

С колегите от Комисията по околната среда и водите работим много активно по законодателни предложения, които целят усъвършенстването на съществуващото законодателство, прецизирането и допълването му с текстове, които изпълняват няколко основни цели. Знаете, че основният приоритет на правителството е облекчаване на административната тежест за хората, които са ползватели на административни услуги, за бизнеса.

въздух София община мерки транспорт емисии

В този смисъл ние предприехме няколко законодателни инициативи, изменихме Закона за опазване на околната среда, който е рамковият закон, с цел да се съкратят срокове, да се улесни процедирането по смисъла на екологичното законодателство на документи, които се подават от гражданите и от бизнеса, така че по-бързо и по-плавно да протекат процесите, които са изискуеми за получаване на разрешителни по смисъла на законодателството, било то екологични оценки, оценки за въздействието върху околната среда, било то разрешителни по смисъла на закона за водите.

Това, което въведохме, беше съкращаване на срокове, бяха процедури, които не изискват или по-скоро ограничават административните органи да изискват от административните ползватели на техните услуги, документи, които са налични така или иначе в администрацията.

Всичко това води до улесняване, защото знаете, че административните процедури са в началото на всяко едно инвестиционно намерение. А иначе и в сектора, свързан с управление на отпадъците, и в сектора, свързан с управление на водите, отново бяха заложени такива текстове, които се надяваме, че ще доведат до това процедурите да протичат по-бързо, разбира се, без компромис с качеството, но по-бързо и по-плавно, да не бъде такава тежест и бреме за хората, които комуникират с тези администрации процедирането на техните документи.

Втората цел е свързана със залагането на текстове, които решават много важни проблеми и въпроси.

Такъв е например въпросът с управлението на язовирите.

Знаете, че години наред стоеше въпросът за това кой трябва да отговаря за собствеността на язовирите, кой трябва да отговаря за контрола, кой трябва да отговаря за поддръжката им, имаше спорове между общините, частни ползватели и т.н. това, което направихме със Закона за водите, беше ясна регламентация, имаме единен национален орган за контрол – Държавната агенция по метрология и технически надзор, собствеността на язовирите е изяснена – общинска или държавна.

Тези от общините, които не могат да полагат грижи за язовирите, имат право да прехвърлят собствеността върху държавата така че държавата да поеме тази грижа и да сме сигурни, че превенцията е осъществена, така че да сме сигурни, че има пълен контрол и да се елиминират рисковете, свързани с аварийни ситуации.

язовир "Искър", изпускане МОСВ, Нено Димов съобъжения

И, не на последно място, проблемът, към който има изключително голяма чувствителност сред хората, и това е проблемът с качеството на атмосферния въздух.

Как си представяте ефективния механизъм за постигане на чист въздух?

Това е усилие на всички нива, на много институции, които са ангажирани с тази тема – МОСВ с неговите подразделения, МВР с контрола, който осъществява върху превозните средства, Министерството на транспорта, което следи за тежкотоварните автомобили, Министерството на земеделието, храните и горите, което отговаря за контрола на дървесината, която се ползва за отопление.

Не на последно място и може би преди всичко – местните власти, общините, които имат отговорност да изпълняват всички дейности на общинско ниво, за да гарантират качеството на атмосферния въздух за всички граждани, и, разбира се, всеки един от нас със своята дейност и с ежедневието си.

въздуха София Спаси София връсен

В закона, който беше приет, има няколко основни момента.

Преди всичко в него беше заложено изискването да се наложи на национално ниво норма за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, които се използват за отопление.

По този начин се гарантира, че тези въглища и брикети, използвани за битово отопление, няма да причиняват съществено замърсяване на въздуха, контролът ще бъде осъществяван отново от Държавната агенция за метрология и технически надзор. В закона бяха заложени и изисквания да се разработи и наредба от Министерството на земеделието, с която да се регламентира контрола върху дървесината, която се използва за горене, с цел да се сложи фокус върху използването на по-сухи дърва за горене.

По отношение на общините – ангажиментите им са ясни:

те трябва да разработват своите общински програми, да изпълняват мерките, които са заложени в тях. Да се грижат и за поддръжката на зелените системи в градовете, и за пътната инфраструктура, за да не се получава запрашаване, да се подобрява градският транспорт и много други дейности, които общините трябва да изпълняват и тези дейности да бъдат част от общинските им планове.

Ако не изпълняват своите ангажименти, в закона има заложени и санкционни механизми за това.

И за да можем да подпомогнем общините да изпълняват тези ангажименти, ние заложихме възможност, когато се установи замърсяване от промишлен замърсител и това замърсяване е причинено от неизпълнение на изрично заложени към него изисквания, които то трябва да спазва, но не е спазило – когато се наложи глоба, каква част от тази глоба да отива в бюджета на общината, на чиято територия е това предприятие, за да може общината да използва този финансов ресурс отново за мерки, свързани с ограничаване на замърсяването.

въздух София фини праходи частици

Много са усилията, които трябва да бъдат полагани, въпреки напредъка в последно време. Много са предизвикателствата пред нас, особено по отношение на повишеното съдържание на фини прахови частици във въздуха и трябва да продължат много активните действия в тази посока, за да се справим с този проблем.

Вие лично имате ли собствена визия за развитието на ски зоната в парк „Пирин“?

Винаги съм казвала следното, когато коментираме ски зоната в парк „Пирин“, ние се концентрираме върху един конкретен казус. Това, което смятам, че трябва да се направи на национално ниво, е една ясна стратегия какво искаме да постигнем, как смятаме да развиваме зимния туризъм на територията на страната.

Банско опашки лифт скорост

Необходимо е стратегическо виждане на национално ниво как ние, опазвайки ценните си природни ресурси и дадености, да дадем възможност на туризма да се развива в планинските райони. Този туризъм може да бъде не само ски, а да бъде обвързан с голямото богатство на България – минералните извори, които имаме, техните находища са основно в планинските райони, свързани са и с други форми на туризъм. Но това трябва да бъде резултат от един широк общонационален разговор за това накъде вървим.

А що се отнася до конкретния казус, законът трябва да бъде стриктно съблюдаван.

Смятате ли, че има такова нещо като „зелена мафия“?

Това е доста популярен израз, а аз не съм привърженик на крайните определения. Смятам, че в България е нужно да се мобилизират положителните и конструктивни сили, чиято основна грижа и цел е грижата за природата, и които не са подвластни на други странични цели, като например политически такива.

Банско протест кабинков лифт туристи Икономов

Смятам, че гражданското общество винаги е полезно, когато то изпълнява своята функция на коректив на властта и подпомага управлението в реализирането на цели, които са в полза на обществото, т.е. не да се пречи, а да се работи заедно в посока постигане на общонационални цели. А що се отнася до природозащитата, аз съм убедена, че българският народ като цяло има изключително силна чувствителност и засилено чувство на отговорност и грижа за природата. Грубото противопоставяне, конфронтацията никога не водят до нещо добро и полезно.

Вие сте член и на парламентарната комисия по европейските фондове. В навечерието на евроизборите и като специалист по фондове – има ли шанс средствата по кохезионната политика да не достигнат до районите, които най-вече се нуждаят от тях?

– Точно затова всички трябва да работим обединено и това е един пример за кауза, по която всички трябва да сме заедно и да се борим, независимо от коя политическа сила сме. Мисля, че досега България се справя изключително добре с европейските програми, резултатите говорят сами за себе си – наскоро приехме в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове годишния доклад за изпълнението на европейските програми.

Дори в сравнение с останалите държави членки България стои добре, през изминалата година процесите вървяха с добро ниво на изпълнение. Няма загубено нито едно евро през 2018 г., трябва да продължим с това темпо.

А що се отнася до новия програмен период, това е може би темата на тази година, имайки предвид, че в момента се водят преговорите за новата многогодишна финансова рамка, за новите оперативни програми за периода 2021 – 2027 г. отново постигнахме много добро ниво – може би за това има голяма заслуга и успешното българско европредседателство, усилията на правителството безспорно, но към настоящия момент предложенията, които се обсъждат на европейско ниво, са добри за България, трябва да запазим това и заедно да постигнем продължаването на кохезионната политика и в бъдещия период, разбира се, и с усилията на общата селско-стопанска политика.

Тук може би е моментът да отчетем и добрата работа на българските евродепутати, които с техните усилия – лично г-н Новаков, който беше докладчик по това досие, договори по-голям бюджет през следващия програмен период, отколкото през настоящия. С близо 3,5 млрд. повече България ще може да получи като бюджет, за да реализира политиката по сближаване. Това е политика, която стига до всеки един човек и носи своето въздействие и ползи за развитието на държавата ни.

Как виждате действията на ЕС по отношение на климатичните промени? Прави ли се достатъчно в тази посока?

От гледна точка на действията на държавите, които са членове на Конвенцията на ООН – това са 196 държави, ЕС може би води най-амбициозната политика що се отнася със справянето с предизвикателствата, произтичащи от промените в климата, адаптацията и целите, заложени в Парижкото споразумение, а именно да не се допусне повишаване на средната температура с повече от 2 градуса по Целзий.

Затова се разработва и конкретно законодателство на европейско ниво. През изминалата година бяха пакет досиета бяха разглеждани, включително и по време на нашето председателство, за залагането на конкретни цели до 2030 г., с перспектива до 2050 г. Като концепция е възприето да се работи в посока въвеждането на нови технологии, засилване на енергийната ефективност – всички тези мерки, които биха могли да доведат до намаляването на емисиите.

Респективно аз мисля, че и основният акцент трябва да бъде превенцията, т.е. да бъдем готови за предизвикателствата.

Това, което е и националната позиция, е, че не трябва да продължаваме със свръхамбициите, защото това би могло да наложи твърде голяма тежест върху икономиката на страните ни, България към настоящия момент има своите цели и ги изпълнява, но не е необходимо да бъдем свръхамбициозни и да залагаме още по-високи цели, защото това би могло да има негативно въздействие върху много икономически сектори и върху енергетиката ни, което би се отразило на стандарта на живот на гражданите ни.

Кои са големите предизвикателства, освен екологията, които вие лично виждате пред Европа?

Мисля, че Европа преживява един от най-тежките си моменти. Предизвикателствата, пред които е изправена всяка държава са много и тя не може да се справи сама тях, това важи и за Европа, която трябва да работи заедно със своите партньори. Предизвикателствата накратко смятам, че са сигурността, заплахата от тероризъм, радикализацията, миграционните потоци, Брекзит, климата. Преди всичко основният въпрос сега е каква Европа искаме, накъде искаме да се развива Европа.