Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков пред FN: Рекордното финансиране за България, което договорихме с ЕС е в полза на всички граждани и общини

Андрей Новаков

Миналата седмица Европейският парламент подкрепи увеличение с над 3 млрд. лв. финансирането за България от ЕС след 2020 година. Вносител и съавтор на законодателния доклад е евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков – най-младия член на ЕП. Документът договаря увеличение на сегашните 14.6 млрд. лв. до 18 млрд. лв. за периода 2021-2027г.

Това е най-високият бюджет за регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост от присъединяването на България към Европейския съюз досега.

Г-н Новаков чувствате ли се абсолютен победител, заради одобреното увеличено финансиране за България след 2020?

Чувствам се доволен, защото зная, че сме направили решителна крачка българските региони не само да запазят финансирането си от ЕС, но и да го увеличат след 2020-а година. Макар да съм го приел като лична кауза, като нещо, на което посветих огромна част от времето си през последните месеци, да не кажа години, считам, че е важно за България, не само за мен.

Беше ли трудно да убедите колегите си? Кое беше най-сложното в преговорите?

Истината е, че имаше една изключително фалшива новина, която се тиражираше доста дълго време и за съжаление беше повтаряна и в Брюксел. Тя гласеше, че парите от ЕС ще спрат след 2020-а. За мен беше важно именно пленарна зала да опровергае такива приказки, които чувах и от много места в България. Някои от кметовете се тревожеха, че един от основните инструменти и източници за техните проекти ще секне.

Видя се, че на фона на огромното мнозинство от 460 гласа „за“, имаше 170 човека, които гласуваха „против“ този доклад и увеличението. Това означава, че сме успели да убедим голяма част от колегите, но някои от тях все още считат, че кохезионната политика не бива да съществува.

Защо развитието на регионите трябва да бъде приоритет и е заложено като такъв в програмния период?

Защото това е една от малкото политики на съюза, която достига до всеки един гражданин, до всяко селце, до най-отдалечените места. Помага както на островите, така и на Алпийския регион, на селските райони, на големите градове, на транспорта, на земеделието. Помага по крайбрежията, помага във вътрешността на страните. Не зная колко са политиките, които могат да направят това.

Ето защо за мен е важно тя да остане. Нещо повече – кохезионната политика е вече на повече от 30 години и тя просто от програми и фондове днес се е превърнала в ценност. И тук трябва да оборим с вас един мит и той е, че в бюджета на ЕС има нетни платци и нетни бенефициенти. С други думи – такива, които плащат повече и получават по-малко и други, които плащат по-малко и получават повече.

Макар фондовете преимуществено да инвестират в местата, които имат повече да наваксват, полза от тях има целия Европейски съюз. Тогава, когато се изгражда един мост в България, той е в полза не само на нашата държава и примерно за Румъния ако се намира между двете страни. Той е в полза за целия съюз, защото помага на трансевропейския международен коридор. Затова е важно всички да разберат, включително колегите от Холандия, Франция и Германия, че тази политика трябва да продължи, за да наваксаме ние и в крайна сметка от това  да спечели целия ЕС.

Съучастието на общините е определено на 15%. Мислите ли, че ще се справят?

С оглед на това, че предложението на ЕК беше най-бедните региони да заплащат 1/3 от стойността на проектите, които изпълняват, за мен беше изключително важно да намалим това до 15%, които и в момента общините плащат.

Макар да е трудно се изпълняват европейски проекти, навсякъде в страната се намират начини да се съфинансират тези проекти през общинските и през републиканския бюджет. Затова считам, че да запазим тези нива е успех и ще позволи на повече общини да изпълняват важните си проекти – от това да ремонтират площади, да има водопроводи, нови улици, да се санират училища или да се изгради пречиствателни станции и каквото друго самото населено място има нужда.

Как конкретно кохезионните фондове ще подпомагат решаването на демографската криза?

Европейските фондове не само в България, но и в голяма част от страните, развиват най-базисните и условни потребности, които хората имат. От това да имаш безопасен път, удобен влак, който да се движи достатъчно бързо, че да замести автомобилите ако се налага, да имаш чист въздух, чиста вода, ефективно санирани сгради, по-добро здравеопазване и по-добро образование – това са неща, които ако не съществуват са пречка за това хората да останат в това населено място.

Разбира се, има я и огромната тема за доходите, но тогава когато ЕС подкрепя и малките и средните предприятия за разкриване на нови работни места, за закупуване на машини, поточни линии и прочие, това помага хората да останат и да работят в родните си места ако го искат. И да знаят, че ще карат по нормални пътища, ще имат добри пътни връзки или ако се наложи ще имат добра лекарска помощ – за всичко това са отговорни фондовете и считам, че когато те постигнат целта си да наваксаме изоставането както по отношение на инфраструктура, доходи и социални плащания, тогава и хората, които биха напуснали това населено място заради липсата на условия биха се завърнали, а тези които са останали не биха го напуснали.

Според вас от какво се вълнуват хората в България най-вече, като става дума за ЕС?

Не бих се ангажирал да говоря от името на хората, може би всеки един има различни потребности и интереси. Но, факт е, че по време на пътуванията ми из България, които всяка седмица правя на различни места, хората се интересуват както от това какво ще бъде финансирането, през това какво ще бъде бъдещето на транспортния сектор в страната и ЕС, до това какви ще са например стипендиите за студентите. Питат ме и за селските региони и плащанията към земеделците, така че това са основните теми, които хората поне пред мен са засягали.

Какви са прогнозите ви за следващия европейски парламент? Очаквате ли много несистемни партии да го превземат? Ако да, как си представяте взимането на решения?

Колкото повече популисти, екстремисти и радикали има толкова по-трудно ще е да се прогнозира какви ще са решенията, които ще се взимат. Дали ще има въобще консенсус и диалог или всичко ще истеризира в политически препирни и скандали. Това, което вярвам аз е, че ГЕРБ ще направи всичко възможно да обясни на хората на разбираем език защо ЕС е важен за страната и за региона. Надявам се, че чрез усърдната работа, която полагаме ние, партията да има висок резултат. И така ГЕРБ да не допринесе в следващия европейски парламент да има повече популисти и както ги нарекохте вие несистемни партии и движения.

Каква е вашата рецепта за справяне с „европейския нихилизъм“?

Може би един от проблемите, които съюзът има е, че не умее да обяснява добре ползите, които създава, а те са безброй. И това много ясно си пролича по време на Брекзит, защото хората повярваха в една лъжа без да могат да видят всички ползи, които имат от ЕС. И разбира се сега го изпитват на гърба си с всичките неясноти, които има. Представете си какво дава съюза за всичките му граждани – от това да можеш да говориш безплатно в роуминг, да ползваш безплатен интернет на площада на твоя град, да пътуваш без визи – спомнете си до преди 15-20 години това е било абсолютна утопия в нашата страна. Да можеш да търгуваш свободно с компании от другия край на Континента, всичко това са неизмерими ползи.

И най-голямата от тях е, че последните 75 години на този континент благодарение на съюза не е имало въоръжени конфликти, каквито са изобилствали иначе в историята назад. Всичко това трябва да се обяснява и да се представя така, че хората да го разбират. Защото в противен случай такива несистемни партии и иначе добри оратори биха продавали откровени лъжи за да съберат повече гласове на изборите. Така, че рецептата е по-добра комуникация и обясняване от сериозните, които се занимават с политика в Европа.