Калфин, България, ЕС, ЕК, финансиране, зелена сделка, икономика Зелен съвет, сделка

Ивайло Калфин за FN: България трябва да е готова с план за икономическа стабилност, цифровизация и повишаване на жизнения стандарт

Европейската комисия в сряда обяви мащабен план за подпомагане на страните в Европа след пандемията от коронавирус.

750 млрд евро ще бъдат разпределени към държавите от ЕС извън бюджета на съюза до 2027 година.

 

Срещу какво ще получим тези средства и как ще отговорим на изискванията? Ще се отрази ли това на доходите на българите и защо това финансиране беше обвързано със т.нар. „Зелена сделка“?

С всички тези въпроси потърсихме бившия вицепремиер и евродепутат Ивайло Калфин.

Ето и експертното му мнение:

– Да уточним, цитираната вчера сума от 9,3 млрд евро за България окончателна ли е или предстои още договаряне? Томислав Дончев днес твърди, че сумата е 13 млрд?

– По принцип това е предложение на Комисията, която след това трябва да бъде одобрено от страните-членки. Това, което ЕК предлага е около 9 млрд евро, които да получим безвъзмездно, около 3 млрд като изгоден, нисколихвен заем и още 2,6 млрд от т.нар. Фонд за справедлив преход за намаляване на въглеродните емисии. Така че, общо стават около 15 млрд евро. Това е предложението към момента, тепърва то има да минава много процедури.

– Чуха се тези, че тези пари се отпускат главно за Италия и Испания.. споделяте ли тази постановка?

– Опасността е за еврозоната и за валутата, ако има сътресения в икономиките. Италианската е с много висок дълг. Да, при тях ще отидат много средства, те са и много големи икономики. Аргументът, който основно ще играе в случая е дали има смисъл по този начин да се подпомагат тези държави. Знаете, има едни четири държави – т.нар спестовници (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция – б.ред), които не са съгласни да подпомагат с безвъзмездни средства икономики с висок дълг, защото това вреди на дисциплината им.

Има разбира се и друга гледна точка, която и аз защитавам. А именно, че ако сега се принудят тези страни да приложат много строги мерки, това ще се отрази много силно на икономиката им и от друга – това ще бъде сътресение за еврозоната. Така че, всички имат интерес да им се помогне.

– Както Италия и Испания така и България вероятно няма да получим празен чек. Какви са условията за получаване на тези средства?

– Европейският съюз не е благотворителна организация, но е солидарна. С отпускането на тези огромни средства, защото към тези 750 млрд трябва да добавим и 1,1 трилиона и усвоените до момента 540 млрд, или иначе казано ЕК разпределя около 2,4 трилиона евро. Това е безпрецедентно голяма сума и целта е всеки да има ангажимент. Както тези, които получават, така и тези които дават. За това условията за получаването на парите са съвсем ясни.

– В този смисъл… какво конкретно трябва да направи България, за да получи тези средства?

– България трябва да изготви план, който да бъде одобрен. Този път, това което предлага ЕК е не просто комисията да го одобри, но националните планове ще бъдат одобрявани от т.нар. комитология. Това е една е сложна процедура, в която участват страните-членки, по силата на която нашия план ще бъде одобряван от другите страни и ние ще одобряваме чуждите национални планове. И това също е важна новост, защото това създава повече чувство на свързаност, солидарност, където всеки мисли не само за себе си, но и за другите.

Конкретно в този план ние трябва да покажем изпълнение на препоръките от европейския семестър, свързани с макроикономическата стабилност и условия. Трябва да има много ясни планове и действия за намаляване на емисиите СО2, както и за цифровизацията на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност.

Комисията казва, че също така ще допусне инвестиции в социалната инфраструктура.

Обобщено: В националния план трябва да икономическа стабилност, намаляване на въглеродните емисии и постепенно преминаване към икономика без такива и цифровизация и технологии.

– Извън общия бюджет на ЕС до 2027 година, защо пандемичния план на ЕК беше обвързан със Зелената сделка?

– Защото така или иначе ще се възстановяват национални икономики. Това предполага много публични инвестиции и подпомагане на фирми. Ако сега не се направи това нещо, един път сега ще се дадат пари за възстановяване на растежа и после ще се дадат още веднъж за емисиите. Т.е. сега е моментът, когато се изливат огромни публични средства да се вземат и тези мерки за намаляване на емисиите. До сега, когато се говореше за това всички казваха: „Няма пари“. Е, сега има пари. Може и да не са достатъчни, но нека помислим и за капацитета за усвояване – за 4 години 30 млрд допълнително извън бюджета, това значи годишно 1/4 от националния бюджет да отива за тази работа. Това за България е огромна сума и огромна възможност, която трябва да използваме.

– Някои страни от ЕС възроптаха срещу Зелената сделка, някои дори поискаха отсрочка. В България също обявихме, че ще пазим въглищните централи. Реалистично ли ви се струва изпълнението на плана за такова кратко време?

– До тук има два срока, свързани със Зелената сделка. ЕС е поел ангажимент за намаляване на емисиите до 2030 година с 50%. България участва в тази договореност. Има натиск този процент да се увеличи на 60 и там България е против. А до 2050 година ЕС трябва да достигне до 0% емисии. Сигурно ще има дебати около сроковете. Но ако настояваме да поддържаме стария модел икономика първо няма да имаме достъп до тази възможност с тези уникални публични инвестиции. И второ, след 10-на години ще се окаже, че ние не само произвеждаме скъпа, но и цапаща електроенергия. Ето един пример: Преди 10-15 години, когато Германия инвестираше много във възобновяеми източници и всички казваха, че това е много скъпо. Сега електроенергията в Германия е по-евтина заради тези източници. Те вече са изплатени и дават евтина и чиста електроенергия.

Така че, ако продължаваме така, след 10 години ще сме много по-неконкурентноспособни от другите.

– Говорим с Вас за едни огромни пари…Българинът как ще ги усети по джоба си? През цялото време говорим за инвестиции, възстановяване…А доходите?

– Да, видях едни реакции, които и друг път са се виждали. А именно тезата: „Едни хора пак ще вземат едни пари, нас тази работа не ни интересува“. Това може да се случи, това е една от опциите.

Т.е. ние трябва да сменим парадигмата – и като досега казваме: „Има едни пари – трябва да ги похарчим“. Сега трябва да обърнем нещата – искаме да постигнем нещо в държавата си и как тези средства могат да ни помогнат в изпълнението на тази цел.

Според мен, една от задачите, които трябва да си поставим е свързана с доходите и жизненото равнище. Преди 13 години влязохме заедно с Румъния в ЕС с еднакви заплати и пенсии. Сега румънските са два пъти по-високи от нашите. Очевидно, когато има целенасочена политика за това нещо, то се случва. Парите, за които говорихме, наистина ще бъдат за публични инвестиции, но те трябва да направят много по-конкурентна икономиката и ще освободят вътрешен ресурс, който може да отиде за политика за повишаване на ефиктивност и доходи. Ако се направи правилно плана, би трябвало да има цели, свързани с повишаване на доходите и то значително и намаляване на този труд, при който хората работят, но със заплатите си не могат да си гледат семействата.

 

 

 

- реклама -