Експерти за 100-те дни на кабинета „Радев“: Стабилизация, липса на реформи и завой от Европа
За 100 дни оценката за правителството не може да бъде отделена от дългогодишната политическа роля на Румен Радев, коментира в „Тази сутрин“ по bTV политологът Цветанка Андреева.
„Радев е на политическия терен вече 10 години. Някак си оценката за него не е в качеството му
просто на министър-председател, който досега не е поемал някакви големи ръководни функции. Имаше очаквания, свързани с неговата досегашна политика в качеството му на президент. Той правеше политика“, заяви тя.
По думите ѝ сега президентът вече е в различна позиция – от човек, който оценява управлението,
се превръща в политик, който сам носи отговорност и е подложен на критика.
Андреева определи първите сто дни като период, белязан от проблеми с бюджета, дефицита и
липсата на реформи: „Сякаш тези 100 дни са белязани с един лош бюджет по оценка на икономисти, с един дефицит, който така катастрофира идеята за реформи“. Тя отправи критики и към външната политика на кабинета, като заяви, че според нея се наблюдава „проруски завой“, както и „100 дни липса на реформи“.
А според организационният секретар на ВМРО Александър Сиди правителството е успяло да
постигне определена стабилизация в политическия живот: „Правителството за сто дни успя да върне някакъв тип спокойствие в българска политика“.
И допълни: „Аз не мога да се съглася с тези оценки, просто защото, започвайки от външната
политика и партньорите ни, всъщност освободиха един огромен капитал, който беше блокиран в Брюксел години наред“.
Според Сиди основният проблем на кабинета през първите сто дни е бил икономическият
– най-вече поскъпването на стоките: „Най-големият въпрос, с който не се справиха, беше икономически . смачкването на това вдигане на цените постоянно, защото те дойдоха с тази заявка. Казаха: сега ще спрем това вдигане на цените, ще ги успокоим“.
Сиди определи и мярката с потребителската кошница като неуспешна: „Кошница с грижа, която беше според мен абсолютно неуспешна“.
Доц. Георги Лозанов пък предупреди за промяна в досегашната европейска ориентация на страната: „Това, което се вижда абсолютно ясно, че се отличава нещо за първи път в прехода. Евроскептицизмът става държавна политика“.
По думите му действията на правителството показват дистанциране от европейските партньори и
сближаване с позициите на Кремъл: „Фактически няма нито един жест на демонстрирана солидарност с атлантическите ни партньори, особено с европейските партньори“, каза той.
Лозанов даде като примери позициите по отношение на санкциите срещу патриарха на Руската
православна църква, както и отказа да бъде подкрепена декларация, определяща Русия като голямата опасност за Европа. „Аз даже тук не му слагам още знак. Казвам, че се извършва един голям обрат. И той не е само вътрешнополитически, той е вътрешнополитически, защото това е влияние върху съзнанията, върху общественото съзнание“, заяви той.
Според Лозанов новата власт се стреми не само да управлява, но и да променя начина, по който обществото възприема света.
„За разлика от „Възраждане“ „Прогресивната България“ все още не върви по посока на това, че ние трябва да излезем от ЕС. Действията, действията обаче не са по посока на солидарност с тези приоритети. Ние ще бъдем вътре, но ще казваме „не“, коментира още Лозанов.







