Доц. д-р Росен Стоянов е преподавател в департамент „Масови комуникации“ на Нов български университет. Той е специалист по политически и масови комуникации, медиазнание и управление на конфликти.
Обърнахме се към него, преди началото на официалната предизборна кампания, за да разберем какво да очакваме и какъв тон ще зададат политическите формации пред избирателите.
–––––––––––––––––––––-
Поведение на партиите към момента – стратегии, ходове, ПР послания?
За съжаление безпринципността при формирането на коалиции, толкова характерна в не едно и две предишни български народни събрания, сега наблюдаваме и още преди официалния старт на предизборния месец. А в крайна сметка посланията – били те рекламни или ПР-ски, винаги и задължително трябва да са обвързани с идеология. Ако тя е налична…
Каква кампания от гледна точка на публичните комуникации очаквате?
Предполагам една стандартна, небляскава и скучна кампания. Поредната „прибързана“ и леко хаотична, с оправданието, че отново няма време, защото изборите са предсрочни. Разбира се от една страна всеки би се възползвал от грешка на основния си опонент, а от друга и немалко кандидати за политическа кариера не биха се посвенили да употребят и компромати и лични нападки. Това от своя страна обаче, е предпоставка за намаляване на доверието не само в политическата система, но и в публичната комуникация въобще, защото посредниците в този процес – медиите, са „принудени“, ако не и част от самата схема, да отразяват случващото се. А това никога не остава незабелязано от страна на обществеността.
Печеливша формула ли е популизма? Българинът вярва ли на „бомбастични“ обещания?
За определена конюнктурна политическа ситуация може да свърши работа, но в дългосрочен план никога нито популистите, нито партии от подобен вид не са довели до нещо добро. Популизмът не е печеливш ход за демокрацията. А това че по-голямата част от избирателите, и не само тези в България, вярват или искат да повярват, е винаги валидно твърдение.
Новите лица в политиката – стратегия за „лъскане“ на имидж или печеливш ход за спечелване на доверие?
В политиката има сблъсък на управляващи и опозиция, на статукво и алтернатива. А в съвременната демокрация техни носители са партиите. Ако някой смята, че без тях ще се случи промяна – едва ли. А ако някой смята, че промяна в морала може да се случи за една нощ – това е невъзможно. Просто не можем да приемем по определение, че „нови“ хора, избрани в Народното събрание, дори и по нови правила, непременно ще са носители на нов морал. Конфликтите в ценностната система трудно се променят с избори.
Ролята на „жертвата“ печеливш ход ли е? (Случаят с регистрацията и жалбите на „Да, България“).
В конкретния случай по-скоро начин за оправдание за създаване на поредната лява коалиция. (Бел.ред. става дума за коалицията с партията „Зелените“ и ДЕОС)
Има ли политическа сила, която има последователна и ясна стратегия в публичните комуникации?
Нескромната ми оценка е – не. И не поради липса на млади и образовани консултанти в тази специфична сфера, които да генерират идеи и да създават стратегии. По-скоро управлението и преобладаващото мнозинство в т.нар. политическа класа на стари и консервативни крайни прагматици, които засега все още се явяват своеобразна „пречка“ пред модернизирането на процеса. Но и пред създаването, намирането и „раждането“ на нови лидери, водачи и визионери.
Какво е правилното поведение в предизборна ситуация от гледна точка на публичните комуникации?
Професионалното. Във всяко едно отношение. Днес, когато говорим за политически комуникации, задължително трябва да си даваме сметка за видоизменената концептуално съвременна публичност и оттам да адаптираме поведение, послания и визия към изискванията на новите публики – модерни, динамични, открити към дебати, дигитални, виртуални и интерактивни
Зареждане ...