Заглавията на две литературни произведения, а именно „Пир по време на чума“ и „Любов по време на холера“ казват всичко за това какво трябва да е поведението ни по време на глобална криза като днешната.
Фактът, че авторите им са израсли и живели в различни култури (съответно Александър Сергеевич Пушкин и Габриел Гарсия Маркес), а творбите им са придобили статут на съвременна класика, е достатъчно основание да им се доверим. Всъщност тезата на съвременните специалисти в областта на медицината, епидемиологията и психологията е същата.
Това пише д-р Светлозар Василев – психиатър с докторска степен в областта на епидемиологията. Неговите публикации и монографии са в сферата на медицината, общественото здраве, психоанализата и изкуството. Преподава в НБУ от 1995 г.
Ето какво съветва той:
––––––––––-
Каква е реалната ситуация?
Извънредното положение в България постави всички нас в условия на физическа изолация. Днес е дванадесетия ден от ограничителните мерки, а знаем, че минималният срок за овладяването на пандемията е около 3 месеца. Може би дори повече. Очевидно е, че трябва да се въоръжим с търпение за близо 10-15 пъти по една седмица. Новините от цял свят за покачващия се брой заболели и починали, лавината от медийни послания и фалшиви новини провокират особено големи нива на несигурност, тревожност и гняв във всички нас.
Как да се справим?
Образованието и опитът ми на лекар и психиатър са ме научили, че за да съхраним здравето и разсъдъка си в такива условия, от изключително значение е да правим няколко неща. Първото и най-важно е да намерим баланс между ограничителните мерки и рутината на всекидневието. Бих препоръчал няколко неща, към които самия аз се придържам – да спим достатъчно, да ставаме в обичайния час и на всяка цена – да продължим да работим. В допълнение на това е важно всеки ден да излизаме за кратка разходка и да прекарваме пълноценно време със семейството и близките си.
Искам да подчертая, че физическата изолация не означава социална изолация – ако не сме заразени, контактът с приятели на живо е важен, а в останалото време можем да поддържаме връзка онлайн или по телефона. Сега не е време да се поддаваме на негативни емоции, нито да позволяваме на маловажните различия да ни отделят един от друг.
Много важно е да отделяме време за самите себе си – да усетим как се чувстваме, какво ни тревожи и от какво се страхуваме и да се опитаме да се ориентираме в това кои страхове са основателни и кои са плод на въображението ни. Заради кризата сега това е особено трудно. Затова е важно, ако се чувстваме объркани да говорим за това с близките и приятелите си. И най-важното – да се вслушваме в мнението на учените и експертите. Мисля, че всеки здравомислещ може да разграничи истинските експерти от тези, които имат политически амбиции или извличат друга изгода от ситуацията. Ако ви е трудно, следете официалните статистики на СЗО и министерствата на съответните държави, лидерите в областта на епидемиологията и медии с безупречна репутация като Би Би Си, а не сайтове със съмнителна репутация.
Спортът е от ключово значение
Следващият въпрос от ключово значение по време на пандемия е спорта. Да спортуваме е от ключово значение не само за физическата, но и за психичната ни устойчивост по време на криза. Причината е, че благодарение на спорта вентилираме емоциите и натрупаното напрежение, което на свой ред позволява да поддържаме контрол върху тялото и ума си. Доказано е, че движението и спортът повишават тонуса и имунитета, а те са от огромно значение за предпазване от инфекциозни заболявания особено за дълъг период от време. Спазването на рутината за активно спортуващите е от още по-голямо значение, тъй като прекъсването на физическите упражнения ще наруши чувството им за ред и подреденост, а това най-вероятно ще ги направи по-раздразнителни и склонни да се поддават на потиснато настроение и тревожност.
Тъй като спортните събития и посещенията в спортни зали са отменени, инициативата е изцяло в нашите ръце. Всеки може да избере упражненията и вида спорт, които предпочита и които може да практикува у дома или в офиса. Ако имаме дефицит на време, гимнастика за 10-15 минути между срещите или видеоконференциите не само е възможна, а е задължителна.
Индивидуалните спортове не са забранени в Европа
Вярно е, че любимите ни колективни спортове не могат да бъдат практикувани. Но можем да играем футбол, баскетбол, тенис или ръгби и по двойки. Джогингът в парковете не е разрешен, но е възможно да тичаме или да караме колело, кънки или скейтборд по улиците или да използваме велоалеите в квартала. Кризисният щаб в България не препоръчва това. Но искам да изтъкна, че индивидуалните спортове не са забранени в нито една от европейските държави, дори и в най-засегнатите. Ако спортувате на открито, не се ръкувайте с никого, спазвайте разстояние от два метра и задължително мийте и дезинфектирайте ръцете си, когато се приберете в къщи.
В заключение – очаква ни дълъг и труден период, така че трябва да намерим разумен баланс между грижите за физическото и психичното ни здраве. Спортът може да помогне за това!
Зареждане ...