7 въпроса, които никога да не задаваме на човек над 50 години

Добрите обноски са въпрос на уважение, особено когато комуникираме с хора на различна от нашата възраст.

Това, което със сигурност не бива да правим, е да караме някого да се чувства неудобно или да го поставяме в ситуация, в която трябва да разкрива лична информация само за да задоволи нечие любопитство.

Трябва да имаме предвид, че в социална среда е важно да не поставяме никого в положение, в което се налага да отговаря на лични въпроси за възрастта си. Не бива обаче да се заблуждаваме – въпросите, свързани с годините, не са единствените, които трябва да избягваме в разговорите. Ето седем въпроса, които експерта по етикет Хайди Дулебон споделя пред Parade никога да не задаваме на хора над 50 години, за да избегнем неловки ситуации.

„На колко години сте?“

Вероятно сме чували, че този въпрос е неуместно да се задава на жени, но всъщност е също толкова неподходящо да се отправя към възрастни хора като цяло, независимо от пола. Освен ако не сме изключително близки приятели или членове на семейството, не бива да питаме човек, за когото предполагаме, че е над 50 години, на каква възраст е.

Разбира се, в годините на човек няма нещо срамно или тайно, но в обикновения социален разговор рядко има основателна причина да задаваме подобен въпрос и не е тактично. Освен това за някои хора разкриването на възрастта им веднага ги поставя в определена категория и може да промени начина, по който биват възприемани.

„Кога ще се пенсионирате?“

Този въпрос предполага, че човекът иска да се пенсионира, може да си го позволи или че му е време да мисли за оттегляне от професионалния живот. Но много хора всъщност няма желание да го правят и през 50-те, 60-те, 70-те си години и дори по-късно.

Освен че се основава на множество предположения, този въпрос може да отразява и твърде ограничена представа за пенсионирането като цяло.

„Все още ли работите?“

Подобно на предишния въпрос, и този е натоварен с негативна конотация заради употребата на „все още“. Този израз сякаш внушава, че човекът е твърде възрастен, за да работи. Най-добрият подход като цяло е да премахнем „все още“ от речника си, когато говорим за възраст, тъй като може да превърне един невинен въпрос в оценка или критика.

„Това внуците ви ли са?“

Освен ако не знаем със сигурност, че човекът, с когото разговаряме, има внуци и че те действително са с нас в момента на разговора, е по-добре да не задаваме този въпрос. Не бива да правим предположения за семейните връзки на хората въз основа на външния им вид. Вместо това можем просто да попитаме: „Кой е този човек?“.

„Правили ли сте си някакви козметични процедури?“

Генерално правило е, че въпросите за външния вид на другите хора са неуместни. Козметичните процедури, косопадът, промените в теглото, бръчките, физическите увреждания и други подобни промени са личен въпрос. И дори когато може да е зададен с намерението да направим комплимент, той превръща външния вид на човека в обект на оценка.

„Как сте със здравето напоследък?“

В случай че нямаме близки отношения с човека и не разговаряме редовно за здравословното си състояние и проблеми, подобен въпрос е твърде неуместен. Не бива да приемаме, че за хората над 50 години здравето е тема за непринуден разговор. Дори когато отношенията ни са близки, е добре да избягваме подобни въпроси в компанията на други хора.

„Не мислите ли, че сте малко възрастен/възрастна за това?“

„Независимо дали става дума за облекло, срещи и романтични отношения, пътувания, започване на нов бизнес или нова работа, занимания с физическа активност, усвояване на нови умения или дори посещение на концерт, този въпрос налага чуждата представа за това как трябва да изглежда човек на определена възраст и как трябва да се държи. Препоръчително е да спестим собствената си оценка, за да не изпаднем в неудобна ситуация.