Биков

Тома Биков: Ново правителство в този парламент може да задълбочи политическата криза

Eвентуално правителство на Патриотите и Реформаторите има опасност да задълбочи политическата криза в страната, смята журналистът и политически анализатор Тома Биков.

3027819„Едните са крайно консервативни, другите крайно либерални, а общо имат само 50 депутати. Това означава, че много от мерките заложени в програмата им може да не бъдат приети заради липса на парламентарно мнозинство“, заяви Биков в специално интервю за Flashnews.

 

И още: По-добре ли е кабинета Борисов да остане на власт до встъпването в длъжност на Румен Радев и сгреши ли Радев, като не участва във вчерашния КСНС на „Дондуков“ 2? Как ще се развие политическата криза в следващите месеци и може ли това Народно събрание да смени избирателната система – Тома Биков с отговорите на важните въпроси.

– Какъв е основния извод от вчерашния КСНС? Случи ли се на практика политическото помирение и смирение?

В подобни кризисни ситуации, основната цел на КСНС е да посочи изход от ситуацията. За мен, вчерашното заседание на съвета беше без резултат, защото не успя да предложи ясна пътна карта за излизане от политическата криза. Преди заседанието при президента, въпросителните сякаш бяха по-малко, отколкото след това. В подобни ситуации, Конституцията определя президента, като фигурата, която да задава дневния ред на обществото и да търси изход от кризата. Предвид, че се намираме в самия край на мандата на сегашния президент, той има ограничена легитимност за действие. Мнението ми е, че вчера трябваше да бъде даден ясен отговор на въпроса, дали ще имаме две служебни правителства в рамките на следващите 5 месеца или ще имаме само едно. Вместо това получихме нови въпроси, като най-важният от тях е – ще може ли сегашният парламент да излъчи второ правителство без участието на двете най-големи политически сили. В интерес на истината през последните 27 години сме имали само едно такова правителство – това на Любен Беров.

– Политическата ситуация е тежка след оставката на кабинета Борисов, но имаме и двама президенти. Какъв е правилния ход на държавния глава? Трябваше ли Румен Радев все пак да присъства на заседанието? Защо не се съгласи да отиде?

Очевидно новоизбраният президент не желае да поеме отговорност за управлението на кризата преди да е встъпил в длъжност. Той се придържа към формалната процедура, но усещането ми е, че това е опит да се скрие зад нея. Той е натоварен с легитимността на 2 млн. гласа, които получи преди няколко седмици.

Радев - ПлевнелиевГ-н Радев трябва да знае, че влияе на политическата ситуация, дори и когато отсъства. Неговото отсъствие от този процес е знак, че не е склонен да участва в съставянето на общо правителство със сегашния президент. Това е негово право, но е добре да даде аргументи и да предложи алтернативен изход от кризата. Защото с тази криза ще започне неговия мандат и тогава може да се окаже в ситуация, в която е поставен пред много свършени факти. По време на кризата от 1997 година имахме подобна ситуация – на новоизбран президент в лицето на Петър Стоянов и на президент, който довършва мандата си в лицето на Желю Желев. Тогава г-н Стоянов участваше много активно в процесите още преди да е встъпил в длъжност. В крайна сметка той беше и в основата на разрешаването на тогавашната политическа криза. Това се превърна в един от големите му успехи като държавен глава. Очевидно г-н Радев има друг подход. Надявам се да е обмисли добре стратегията си не само от гледна точка на личното си позициониране, но и от гледна точка на интересите на държавата и обществото.

 – Възможно ли е Патриотичните партии все пак да сформират кабинет в рамките на това Народно събрание? Какви са шансовете им за подкрепа?

3931272

Шансовете им зависят от това каква програма ще предложат. Доколкото разбирам, това ще бъде коалиция на Обединените патриоти и Реформаторския блок. Патриотите са в процес на окрупняване на парламентарното си участие през привличането на „Атака“ и петима депутати от БДЦ, Реформаторският блок от своя страна е разделен на две части. Лично на мен подобна конструкция ми се струва нестабилна, а в някакъв смисъл и невъзможна. По чисто идеологическа линия имаме една формация като Патриотичния фронт, която е крайно консервативна и една, като Реформаторския блок, която е крайно либерална. Двете формации общо имат около 50 депутати от 240. Това означава, че ако има правителство излъчено от тези две формации, програмата която ще предложат ще разчита на динамични мнозинства, а някои от заложените в нея мерки ще бъдат невъзможни за осъществяване поради липса на парламентарна подкрепа. Мисля, че подобно развитие на ситуацията носи съществен риск за задълбочаване и удължаване на политическата криза, което може да донесе много тежки последици за обществото. Убеден съм, че г-н Каракачанов и г-н Симеонов са отговорни политици и вярвам, че не биха поставили пред риск държавата. Надявам се всичко, което предлагат да е добре обмислено.

 – Според социологическите проучвания конфигурацията в следващия парламент ще е същата. Кому са нужни предсрочни избори тогава и не е ли по-добре да се промени Изборното законодателство в посока мажоритарен вот и едва тогава да се свикват избори?

На последните президентски избори, мнозинството от българските граждани показаха, че искат промяна. Този глас беше отчетен от ГЕРБ и логично правителството подаде оставка. Това са правилата на политиката. За да бъде осъществено това желание за промяна са необходими и предсрочни избори. Колкото до въвеждането на мажоритарен вот аз съм скептичен, че това Народно събрание има легитимността да въведе промени, които да трансформират из основи политическата система. парламентВсе пак говорим за парламент, който в момента не е сигурен дали може да изпълни основната си функция да излъчи правителство. Въвеждането на мажоритарна система изисква огромни политически и технически усилия и ясно носене на отговорност. Доколкото знам, във въпроса на референдума не беше зададен ясен срок на прилагане на резултатите от него. Ще припомня, че на предишния референдум беше прието да се въведе електронно гласуване. След това парламентът реши, че това може да се случи след като имаме техническа възможност да го направим. Сегашната ситуация е сходна. Въвеждането мажоритарен вот изисква техническо време за осъществяването му. Друг е въпросът, че резултатът от референдума не е задължителен. С вота си хората казаха на политиците да мислят за промяна, но не ги задължиха да приложат едно към едно въпросът зададен от организаторите на референдума. Доколкото разбирам, самите организатори, наскоро са разбрали, че са предложили да бъде въведена не френската система, както обясняваха една година, а иранската. Мисля, че има известна разлика.

–  Какъв е най-вероятния сценарий според Вас оттук насетне?

Има два вероятни сценария. Първият е да имаме две служебни правителства за пет месеца. Вторият е сегашното правителство да работи в оставка до 22 януари 2017 година и след това новият президент да назначи свое служебно правителство, което да организира следващите избори. Всички останали сценарии са невероятни, но не и невъзможни.

- реклама -