Земеделци: Държавата да спаси поливното земеделие, иначе българските зеленчуци изчезват

Все повече земеделци в Добруджа се отказват от зеленчукопроизводството заради липсата на сигурно напояване. В същото време площите с чушки на открито в област Добрич са се увеличили с една трета, а тези с домати – два пъти.

Зад ръста обаче стои сериозен проблем – водата.

Дъждовете през зимата и пролетта са осигурили добри водни запаси за производителите, но това не решава дългосрочния проблем. Според фермерите най-малките стопанства постепенно изчезват, защото

не могат да си позволят инвестиции в сондажи и напоителна инфраструктура.

„Прогресивно в последните години водата намалява във водоизточника, който използваме, и въпреки дъждовете кладенецът ни е все още на много ниски нива“, разказва зеленчукопроизводителят Галин Господинов в ефира на Нова тв.

Той обработва няколко декара в село Опанец и засега разчита на

100-годишен кладенец, заради който преди 14 години купува имота. Водата обаче е на първия воден слой и не е сигурна.

„Трябва да се изградят сондажи на по-голяма дълбочина, но там инвестицията е много

скъпа, разрешителните и процедурата са много тромави“, обяснява фермерът. По думите му от колеги знае, че процедурата може да продължи около две години.

Заради сушата тази година Господинов е намалил значително културите,

които отглежда. От 50-те декара полско производство е извадил боба от сеитбообращението заради ниските добиви, причинени от горещините и недостатъчната влага. Останал е с лук и чесън.

Проблемът обаче не е само на малките производители.

В село Вранино Маргарит Стефанов отглежда 450 декара лук и още 200 декара пипер. Според него отношението на институциите към зеленчукопроизводителите поставя под въпрос бъдещето на сектора.

„Имам чувството, че има някакъв геноцид към производството на зеленчуци в България“, казва той.

По думите му институции като „Напоителни системи“ и Басейнова дирекция създават пречки пред производителите, вместо да им помагат да развиват поливното земеделие.

Някога Добруджа е била опасана с напоителни съоръжения. Днес голяма част от тях са остарели или не се използват. Според данни на „Напоителни системи“ за възстановяването им са необходими над 6 млрд. евро.

Земеделците са готови сами да инвестират във възстановяването

на съоръженията, но твърдят, че не получават разрешение, тъй като инфраструктурата е държавна собственост.

„Времето върви, годините минават. Румъния тегли вода от Дунава, отвсякъде теглят вода, разширяват поливните площи, водата там е безплатна“, коментира Стефанов.

Като пример фермерите посочват и Турция, където се инвестират сериозни средства в

модерно земеделие и хидропонни оранжерии. Според тях българските производители са поставени в по-неизгодна позиция заради високите разходи за вода и консумативи.

Проблемът с напояването вече стига и до съдбата на конкретни стопанства. Дванадесет производители са създали Сдружение за напояване и са подписали договори с държавните институции за стопанисване на помпената станция и водоема във Вранино до 2032 г.

Миналия август обаче те получават неприятна изненада от Басейнова дирекция – водата, която използват от съоръженията на „Напоителни системи“, е определена като минерална.

„Дойдоха с един термометър, сложиха го в една кофа, измериха температурата и казаха: „Готово, вие можете да приключвате да работите“, разказва Йордан Стефанов.

Според Маргарит Стефанов температурата на водата е била с 2,5 градуса над 20, което е станало основание да започне процедурата.

Така земеделците в района се оказват изправени пред реалната опасност да им бъде спряно водоподаването. А според тях без работеща напоителна система увеличаването на площите с български зеленчуци може бързо да се превърне в обратната тенденция – отказ на производители и още по-голяма зависимост от внос.