Янаки Стоилов: Системата е формално демократична, а по същество олигархична

Янаки Стоилов: Системата е формално демократична, а по същество олигархична

Системата е формално демократична, а по същество олигархична. За толкова години политиците не допуснаха гражданите с референдум да решат какъвто и да било важен въпрос. Това заяви по БНТ конституционният съдия и дългогодишен депутат от БСП Янаки Стоилов.

„Въпросът ви какво ще стане, ако всички от списъка откажат на президента да изпълняват функцията служебен премиер показва, че след последното изменение конституцията не гарантира реализация на функцията на президента по съставяне на служебен кабинет. Според мен има още един вреден ефект – че за позиции, за които са необходими определени професионални и други качества, се търсят хора, които се привиждат за потенциални кандидати за премиер“, коментира Стоилов.

„След Нова година предстои връчване на проучвателните мандати.

Дали ще има кандидат, който е в състояние да предложи състав на правителство, е рано да се разсъждава. Но няма да се впускам в хипотези, които могат да се превърнат в реален конституционен казус. При всички случаи трябва да се стигне до избори, ако не се стигне до съставяне на ново редовно правителство“, обясни той.

„Промените в изборното законодателство у нас, в разрез с добрите европейски практики, обикновено се правят преди избори.

Партииите твърдят, че искат да подобрят изборния процес, но виждаме, че той се влошава.

Трябва да се правят промени, които отговарят на установените проблеми. Установиха се редица проблеми, свързани с организацията, провеждането и отчитането на изборните резултати. Често вниманието се насочва към технологията на гласуване. Трябва да отбележим, че няма технология, която да не може да бъде опорочена от тези, които я прилагат. Но все пак има технологии с по-малък риск.

Най-важното е организацията на вота, както и за какво се гласува.

Не се вижда разговор за какво са изборите и какво те трябва да решат“, каза още Янаки Стоилов.

Относно изборите, Янаки Стоилов каза, че ролята на МВР трябва да бъде повече в средата , в която се провеждат изборите, а не в самия изборен процес.

Ролята на институциите е да предотвратят въздействието върху вота на гражданите при неговото формиране, а отчитането е работа на изборните органи.

Според Стоилов не са на дневен ред промени в конституцията.

Едната причина е, че качеството на днешната българска политика е такова, че не би могло да реши такава сложна задача като промяна на конституционното устройство.

Втората причина е, че ако вниманието бъде съсредоточено в този въпрос, това означава, че тогава на втори план ще отидат непосредствено важните въпроси като икономиката и правосъдието.

Относно т.нар „порочен модел“, който се постави на протеста,

Янаки Стоилов заяви, че трябва да изясним ясно чертите на този модел.

„Този модел включва високи нива на корупция,

намаляване на професионализма в управлението, превръщане на регулаторите в придатък на политическата власт, намаляване на независимостта на съдебната система, партии които преди избори определят невъзможни съюзи, а после с тях правят правителство. За мен персонификацията означава, че ние не сме в състояние да извършим радикална реформа. Промяна в системата. Системата е формално демократична, а по същество олигархична.“

За толкова години политиците не допуснаха гражданите с референдум да решат какъвто и да било важен въпрос.

За това, когато говорим за промени, казвам, че е подвеждащо, че обсъждайки формата ще променим същността. Защото участниците са едни и същи, добави Стоилов.

При оставка на президента, КС трябва да установи такъв факт и вицепрезидентът встъпва в длъжност президент до края на мандата, обясни конституционалистът.

Той разкри, че несредствено преди празниците, в КС постъпи искане и образувано дело във връзка с отказа на парламента да допусне провеждане на референдум за еврото.

„Ще го разгледаме като допустимост още началото на януари, но независимо от това е ясно, че от 1

януари еврото се въвежда в обращение в България. Това дава известни предимства, но в същото

време допълнително ще ограничи потреблението на най-ниско доходните групи заради инфлацията.

Има и рискове – че с отпадането на валутния борд отпада задължителната финансова дисциплина и

второ – че водещи икономики в Еврозоната са силно задлъжняли“, завърши професорът.