Всяко десето бебе у нас се ражда преждевременно. Най-малкото родено тази година във Варна тежеше само 790 грама.
От началото на годината в отделението са постъпили около 180 недоносени бебета. Осем от тях са били под 1 килограм.
Най-малкият герой – момченце родено с тегло само 790 грама. Днес то е на 7 месеца и се развива добре. Невъзможното се случва – но с много борба.
„Да се родиш преждевременно е истинско изпитание“, казва д-р Златина Панделиева, началник на отделението.
Тя описва този свят така:
„Тези деца идват, преди телата им да са готови за живот. Дишат с помощта на апарати, хранят се през сонди, преболедуват всяка минута. За времето в интензивното отделение преживяват поне 900 болезнени манипулации. Някой, който преминава през това далеч от семейството си… няма как да не бъде герой.“
Около 30% от недоносените деца по-късно се сблъскват с двигателни или когнитивни трудности.
И докато бебетата се борят, 40% от майките преминават през тревожност или депресия.
А най-тежкото?
В България все още няма национална програма, която да подпомага тези семейства дългосрочно. Нито системна психологическа помощ. Нито гарантирана домашна медицинска подкрепа.
И така – докато термините и статистиката звучат безлично – някъде в интензивно отделение едни микроскопични новородени воюват за правото си да живеят.








