открития

Виагра и още 4 емблематични открития, направени по погрешка

Рентгенът

На 8 ноември 1895 година немският физик Вилхелм Рьонтген документира електромагнитното излъчване, което става известно като рентгеново. Апаратът, създаден от него за целта днес е познат на всички ни като рентгенов апарат. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година.

Но, истината е, че до откритието физика стига съвсем случайно. Той използвал уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода.

Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите.

Пеницилинът

Откриването на пеницилина се приписва на шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Едно септемврийско утро докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон той забелязва странен „ореол“ около синьо-зелен мухъл в паничка със стафилококи на отглеждана от него култура. Въпросният кръг реално бил излекуван – Флеминг открива, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията.

Ученият отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum.

Микровълновата фурна

В средата на миналия век Пърси Спенсър – инженер от САЩ пръв забелязал способността на свърхвисокочестотното излъчване да нагрява продукти и патентова микровълновата фурна. В момента на изобретяването той работи в компанията Raytheon, занимаваща се с производството на оборудване за радари. Докато Спенсър правил експерименти с поредния магнетрон, забелязал, че блокчето шоколад в джоба му се е разтопило.

Патентът за микровълнова фурна е издаден през 1950 г., а фирмата, в която работи Пърси произвежда първата печка още през 1947-ма.

Тогава уредът е бил предназначен не за приготвяне на храна, а за бързо размразяване на продукти. Височината му била колкото човешки ръст и тежал над 350 килограма.

Виагра

Хапчето за полова мощ било открито от група учени, работещи за фармацевтичния гигант Pfizer. Истината е, че те се опитвали да създадат лечение за високо кръвно и ангина пекторис повече е позната като нестабилна стенокардия или „гръдна жаба“.

Още при първата фаза на клиничните изследвания лъснала истината – хапчето повлиявало съвсем леко на ангината, но за сметка на това действало силно на ерекцията.

Така компанията взела решение да го пусне на пазара като лекарство срещу полова немощ. Хапчето е пуснато на пазара през 1998 като първия орален медикамент за ерекция. Днес годишната печалба от продажба на виагра възлиза на около 2 млрд. долара.

Кока-кола

В края на 10-ви век в Кълъмбъс, щата Джорджия местния фармацевт Джон Пембъртън смесва вино и кокаин с идеята да ги продава като лекарство без рецепта. Сместа се нарича кокауайн и първоначално се продава по пет цента за чаша като медикамент срещу главоболие.

Някъде по това време в САЩ идва бума на автоматите за газирани напитки и в тях започва да се продава Кока-кола. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп.

Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на кока-кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“ – приканваща гражданите да опитат „новата популярна газирана напитка“. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис „кока-кола“. Фармацевтът обаче не осъзнава пълните възможности на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници.

По-късно, попаднала в ръцете на Ейза Григс Кандлер, рецептата за вкусния сироп се разраства за да стигне до мащабите си в днешни дни.

- реклама -