И до днес убийството остава неразкрито.
На 19 август 2003 г., около 11,30 часа, на червен светофар на кръстовището на булевардите „България“ и „Гоце Делчев“ спира сребристият „Мерцедес S 600“ с номер BB FN 888 на бизнесмена (буквите от регистрационния номер не са случайни: BB идва от турската дума baba – баща, F е от Фатик, а N означава Найденов).
Изведнъж от близка кола излиза маскиран мъж, който започва масирана стрелба по мерцедеса с автомат „Калашников“. Луксозният автомобил е надупчен с над 30 куршума, 9 попадат във Фатик, единият от които в главата му.
Въпреки че е ранен, шофьорът – Румен Желязков-Жабока (41 г.), успява веднага да го откара в болница, но вече е късно – шефът му е мъртъв. Самият той оцелява след операция.
В протокола от разпита Желязков дава следните показания:
„Усетих, че стъклата на колата падат и тръгнах. Не знам колко са били нападателите. Не ги видях. Инстинктивно разбрах, че става нещо и натиснах газта. Всичко стана за секунди“.
2 години по-късно – на 15 април 2005 година, Жабока е открит прострелян в главата в брезнишкото село Душинки, с пистолет „Парабел“ в ръката. До него е намерено предсмъртно писмо.
Междувременно разследването буксува. Часове след убийството колата на стрелците – фолксваген, е намерена опожарена на сметището в Суходол с крадени регистрационни номера от форд. Автоматът на килърите пък е пуснат в канализационна шахта, за да се заличат следите, разкрива по-късно при разпит един от анонимните свидетели по делото срещу бандата на Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродския.
Именно той е основният заподозрян за покушението срещу Фатик. Свидетелят признава как е осигурил фолксвагена, ползван от стрелците. В автомобила пък е открита маска, по която е установена ДНК от един от приближените на Йоско.
Става дума за 24-годишния Борис Арсов-Борчо. Той, Йоско, Асен Петров-Шаки, братята Даниел и Стефан Георгиеви и Ивайло Йосифов са задържани. Доказателствата срещу тях обаче се оказват негодни, прокуратурата не им повдига обвинения, а съдът ги пуска.
Тогава се ражда и известната фраза на Бойко Борисов като главен секретар: „Ние ги хващаме, вие ги пускате“.
Няколко месеца след убийството на Фатик, Арсов е намерен застрелян с два куршума в главата във фолксваген, паркиран пред църквата в кв. „Бояна“.
На следващата година е убит и Шаки.
И до днес причината за покушението срещу Фатик остава мистерия. За него се знае, че е близък както с политици, така и с престъпни босове. След смъртта му бившият шеф на ЦСБОП Тихомир Стойчев загатва:
„Фатик готвеше големи разкрития пред пресата за контрабандните канали и използването им за финансирането на СДС“.
Според Стойчев, бизнесменът е помагал на българските служби, съдействал например за предотвратяване на кървава война между силови групировки.
На погребението на Фатик отиват Боян Радев, Димитър Джамов, Венцислав Стефанов, Красимир Райдовски. Проф. Александър Чирков изпраща венец с надпис „С благодарност за помощта“, а Христо Стоичков – съболезнователна телеграма от САЩ.
По следите на престъпната група за убийства и отвличания
През 2010 г. ГДБОП готви акция за ареста на Йоско, но той е предупреден от свой човек в полицията и изчезва. Задържан е в Гърция три години по-късно. Връщат го у нас, но съдът го пуска от ареста и оттогава следите му се губят. В килии са прибрани и аверите му, прочули се, като „Килърите 5“.
Анонимни свидетели твърдят, че Йоско е наредил да убият Фатик, Кирил Киров – Киро Японеца, който оцеля при стрелба, и още няколко разстрела. В показанията си те разкриват, че Костинбродския стои зад отвличанията на сина на Венци Стефанов – Димитър, и сириеца Християн Валю, доверен човек на Фатик. През 2014 г. е застрелян основният свидетел Хрисим Хрисимов, а делото срещу Йоско влиза в съда, но без обвинение за убийството на Фатик, само за покушението срещу Японеца. В крайна сметка Йоско и аверите му са оправдани. Днес МВР се разправя със синовете на Йоско, които са тръгнали по пътя на баща си.
Големият и Малкият Фатик
Филип Найденов е син на Исмет Тюркмен Шабан, известен като Големия Фатик. Името означава „човекът, който отваря“. Той е от кюрдско-сирийски произход и през 60-те години на миналия век емигрира от Сирия в България.
През 70-те е вербуван от Държавна сигурност и изпълнява задачи на контраразузнаването. Така бързо той става първият, който започва у нас бизнес с разрешения тогава наркотик каптагон. Започва спокойно да се занимава и с контрабандни канали за внос и износ на амфетамини, стоки и оръжия. Успява да се впише като силна фигура в подземния свят.
Междувременно Шабан става все по-близък до властта, получава протекции дори от семейството на комунистическия лидер Тодор Живков. Твърди се, че той участва в търговията с оръжия на „Кинтекс“ и работи за контраразузнаването. Заради дарени антики на стойност над 200 000 долара Шабан е удостоен с орден „Кирил и Методий – I степен“.
Големия Фатик умира през 1998 г. от панкреатит след две неуспешни операции в чужбина.
След неговата смърт синът му поема бизнеса му и вече силната фигура е Малкия Фатик.
Официално фирмите на Фатик се занимават с отглеждане на птици, търговия и хранителна промишленост. Иначе към групировката на фамилията се причисляват дружества за търговия с петролни продукти, охранителна дейност и др.
Търговия с луксозни коли, връзки във властта, контрабанда на оръжие и дрога, всички тези дейности се свързват с името на Малкия Фатик. Той не е разследван от МВР за нито едно от тези престъпления, недосегаем е заради близките му отношения с властта.
По тази причина Найденов не се движи с охрана. Така става лесна мишена на 19 август 2003 г.
Любопитен факт е, че луксозният мерцедес-кабриолет, в който през 1995 г. е убит босът на ВИС-2 Васил Илиев, е купен същия ден от Фатик.
Той така държи пазара за коли, че се разказва за случай, при който неизвестни открадват колата на майка му, но след като разбират чия е, я изоставят на столичния бул. „Патриарх Евтимий“ с бележка: „Извинявай, Баба!“
Как Фатик става Филип Павлов Найденов?
Роден през 1963 година в Истанбул като Фатик Исмет Шабан, от уважение към бащата на Илия Павлов той сменя името си на Филип Павлов Найденов. Самият Павел Найденов разказва, че го е осиновил. Един ден той отишъл при него и го помолил да му даде името си.
„Направих го, защото беше добро момче. Никога не съм приел това, което сторих, като услуга“, споделя по-късно в интервю Найденов.
Неговият син Илия Павлов беше застрелян също през 2003 г. Някои дори твърдят, че двете убийства са свързани.
Зареждане ...