Светът не е готов за най-голямата криза, която идва

Докато развиващите се страни от Африка и Югоизточна Азия

се очаква да бъдат най-силно засегнати от повишаването на температурите, екстремните климатични условия и покачването на морското равнище, редица държави със средни доходи не разполагат с инфраструктура и

законодателна свобода, за да се справят с променящия се климат.

В момент, в който Европа изчислява разходите за поредната рекордна гореща вълна, отнела живота на повече от 1 500 души, анализът показва, че дори страни, които не се чувстват заплашени от кризата, свързана с климата, ще трябва да се адаптират

към повишаването на глобалните температури.

Анализът разглежда представянето на държавите по 32 структурни въпроса – включително политическа стабилност, икономическа сила,

сигурност на ресурсите, бедност и права на човека –

за да се оцени капацитетът на всяка страна да се справи. След това държавите са разделени на три категории: изолирани, несигурни и уязвими.

Не е изненадващо, че най-богатите страни се представят

добре и са признати за най-изолирани от климатични сътресения благодарение на комбинацията от по-добро управление, висока покупателна способност и развита инфраструктура.

Бедните страни са причислени към категорията на

уязвимите, тъй като не разполагат с тези предимства. Няколко държави със средни доходи обаче, включително Индия, Индонезия и Южна Африка, също попадат в тази група.

„Ниските нива на инвестиции в разглеждането на

вторичните рискове показват, че повечето страни са напълно неподготвени да се справят с по-широките политически, икономически и свързани с развитието последици от затоплянето на планетата“, се посочва в анализа.

Уил Никълс, ръководител на отдел „Климат и устойчивост“

в консултантската фирма „Verisk Maplecroft“, която е извършила оценката, коментира, че голямата изненада е в средната или „несигурната“ категория, в която се намират държави като Бразилия,

Мексико, Русия и Саудитска Арабия.

„В Бразилия наблюдаваме ерозия на екологичната и социалната защита при управлението на Болсонаро. В Русия арктическата инфраструктура ще бъде подкопана от затоплянето и може да видите как лидер като Путин сочи с пръст други групи и се стреми да разшири територията си“, посочва Никълс.

Очаква се глобалното затопляне да разтопи

постоянно замръзналата почва на руския север, превръщайки го в огромна система от блата, застрашавайки над 200 000 км газопроводи и нефтопроводи.

И да предизвика системни наводнения, пожари в тайгата и засушавания в южните части на страната, която е третият по големина производител на пшеница в света.

По данни на CSIS Русия се затопля 2,5 пъти по-бързо

от средното за планетата. А стойността на щетите от това за руската икономика ще достигне 9 трилиона рубли до 2050 г., според прогнози на Министерството за развитие на руския Далечен изток и Арктика.

Въпреки че е икономика от Г-20, Мексико попада в

категорията на несигурните държави до голяма степен поради близостта си до Централна и Южна Америка, които са изправени пред екстремни смущения, свързани с климата, особено под формата на масова емиграция.

„Тези рискове не се ограничават от политическите граници,

те ще се разширяват“, прогнозира Никълс. „Дори и да сте си подредили къщата, ако съседът ви е в бедствено положение, това може сериозно да подкопае сигурността ви.“

В рамките на ръководения от ООН план за действие в

областта на климата богатите държави обещаха през 2009 г. да предоставят 100 млрд. долара годишно на застрашените и по-бедни страни до 2020 г., но досега

не са успели дори да се доближат до това ниво на финансиране.

Никълс отчита, че анализът показва необходимостта развитите страни да помогнат на държавите, които не могат да си помогнат сами.

„Видяхме, че сравнително малко на брой хора,

пристигащи в Европа и САЩ, поради въздействието на климата, предизвикват големи проблеми“, подчертава той.

„Съществува аргумент, че ние като изолирани нации

сме длъжни да помогнем на уязвимите да се защитят сами, което от своя страна помага за нашата защита.“

Никълс добавя, че смъртоносната гореща вълна в Европа

от тази седмица е доказателство, че дори богатите страни трябва да вземат предвид изменението на

климата в бъдещите си бизнес и управленски решения.

„Мащабът на климатичната заплаха не намалява, тя очевидно ще има огромно въздействие“, предупреждава Никълс.

„Но страните от Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и Южна Америка

не разполагат с необходимата устойчивост, за да се справят както с физическата климатична заплаха, така и с последващите ефекти като политическа нестабилност и разпадане на веригите за доставки.“

- реклама -
error: Съдържанието е защитено