Торбалъжи, Пръдлевци, Пържиграх и още странни имена на българските села

Торбалъжи, Пръдлевци, Пържиграх, Дупините, Бърборци, Длъгня, Крачунка, Цинга, Пърша, Шушня, Кривонос, Конска, Алкохолево, Старопатица, Дивдядово, Лъжница, Кръстава, Вонеща вода, Вещица, Гърло, Недоклан, Сливата, Глутници, Пишурка, Държава, Сърбогъзи, Къртожабене, Къртипъня…

Изброените интересни и смехотворни имена са имена на села. Не са взети от света на Толкин, описан във „Властелина на пръстените”, а много приличат. Не, това са имена на български села. Табели с техните наименования го потвърждават.

Арпаджик – селото се намира в Южна България и по-точно в Маданска община. Името му означава дребен лук, този който се ползва за разсад, а и от който се приготвя най-вкусната лучена яхния – попската.

Бъдеще – селището се намира в Старозагорска община. До 1906 година се е наричало Ахиево, но през същата година с указ на княз Фердинанд Сакскобургготски името Ахиево е заменено от Бъдеще.

Великан – селото се намира в Димитровградска община. Турчинът Балабан Али основава първият чифлик, от който се разраства селото. Така и се е наричало самото селище до 1949 год., когато турското име е трябвало да се смени, а в превод от турски език Балабан означава голям. Големаново не допаднало на жителите и така се стигнало да нарекат селото Великан.

Гърло – селото се намира в община Брезник и е разположено в котловина, а населението – от около 70 човека – разказва, че котловината, заобиколена от планини, по-скоро им напомня гърловина, та оттам и името на селото. В района на село Гърло или по-скоро в покрайнините му и по-точно в местността, наречена Пусто Гърло през 1972 год. е открит кладенец, който датира от Бронзовата епоха и се определя като храм и светилище.

Драма – селището се намира в община Тунджа. На езика на древните траки „драма” означава река, а гръцкия превод на думата дава значението „богат на вода”. Река Калница заобикаля селото от североизток. А двата язовира в близост Драмалски и Пчелски носят богатството на водата.

Еврено̀зово е село в общината на Малко Търново. Еврен е турско име, което в превод означава вселена, космос, свят. Оз идва с гръцкото си значение – господин. И така името на село Евренозово може да се преведе „мистър Вселена”.

Жабокрът е село в Кюстендилска община. Селото е обградено от три реки – река Струма, река Новоселска и река Банщица. Подпочвените води и песъчливите почви са подходящи условия за размножаването и пребиваването на къртици и жаби.

Злокучене няма нужда от превод и тълкуване. Селото се намира в Самоковска община.

Ичера е красиво село, сгушено между два баира – между Сливенския и Котленския балкан. Всяка последна къща опира в гора. В превод от татарски името означава „пазва” – така и селото е сгушено в пазвите на планината.

Ключ – селото се води към Петричката община. Дарено е със „Златен печат” за уникално селище в
границите на Европа, извор на древни исторически събития и културно наследство.

Локвата е селище към община Бобов дол. Едва ли има друго тълкувание на името.

Маца – село в община Раднево. Името му не означава нито котка, нито мечка, а „изцапани с мед”. Селските разказвачи говорят, че в скалните процепи в близост до селото, диви пчели съхранявали пчелните си пити, а селяните, примамвайки ги с маточина да напуснат гнездата си, целите се омацвали докато се наслаждавали на меда.

Недокла̀н – село в община Разград. По кърджалийско време селото било нападнато от кърджалии, ограбено и подпалено, като мъжкото население било избито, а децата и жените били отвлечени. Единствено Недьо успял да се спаси и години след трагедията решил да се върне по родните си места и да построи къща върху останките на селото. „Останалият Недьо” го кръстили, а по старому – Недьо калан. Дали е останал или не са успели да го заколят, в случая е едно и също – оттам и името.

Овен – село в община Дулово.

Патица – село в община Черноочене.

Ребро – село в община Брезник.

Сусам е село в Хасковска област, община Минерални бани.

Таймище – село в община Антоново. Името на селището е сменено през 1934 год., до когато се е наричало Тюлбе Каралар. А за произхода на сегашното му име може само да се каже, че произлиза от мъжкото поселищно име с македонски произход Тайме.

У̀ши – село в община Трекляно. Преди турско робство селото се е наричало Усои, но турците са го преименували на Уши поради транслитерацията на произношението. Първите писмени данни за името са от 1570 год. Така остава и до днес, защото поради сходството с българската дума за част от слуховия ни апарат, не се търси български аналог на името.

Фъртуни – село в община Трявна. За да го нарече така явно населението доста често се е сблъсквало със снежните виелици в Стара планина. Сигурно и сега единствения жител на селото може да го потвърди.

Хухла – село в община Ивайловград. От старогръцки в превод означава клокочещ извор. Намира се в Родопите под връх Свети Илия и в близост до река Арда. Има и друга версия за произхода и значението на името. Тя идва от производството на въглища, с което са се занимавали жителите на селището главно през ХІХ век. Местата, на които се изгаря дървесината за добив на въглища, се наричали хухлеи, а въглищарите –хухленджии.

Цирка – село – в община Мадан. Името има притежателен характер – извежда се от изчезналото лично име Цирко.

Чавка – село в община Кирково.

Шарани – село в община Габрово. Жителите на селото наброяват 13 души, а принадлежността към Габровска област на наименованието не трябва да ни учудва.

Щръклево е село в Русенска област, община Иваново. Произходът на името най-вероятно идва от необичайно големият брой ята на щъркели, които правят всяка година своите гнезда в местността Никулчов кладенец.

Ъглѐн – село в Ловешка област, община Луковит. Ъглен е единственото селище в България, името на което започва с буква Ъ. Селото се намира до река Вит и е сгушено точно в меандърът на реката – завой, който тя прави и има формата на подкова.

Юнак – село във Варненска област, община Аврен.

Язовец – селище в община Антоново.