Учениците от 12-и клас са подложени на жесток стрес, твърдят психолозите. Причината – завършването на училище е важна крачка към истинския живот и поставя редица въпроси, чиито верни решения определят бъдещето на зрелостника. За голямата част от децата няма друг вариант от продължаване на обучението във ВУЗ. Но повечето вече осъзнават, че тежестта на висшето образование е различна за различните университети.
Затова и битката за най-добрите е тежка
За да си сред първите в класирането, трябва да си подготвен повече от добре. А за това са нужни частни уроци, които може да се окажат непосилно финансово бреме за родителите. Пред децата, които оценяват приоритетите си, не стои дилемата – скъпа рокля или уроци. Но има и такива, за които денят „Абитуриентски бал“ е най-важното. Настояват на него да са красивата принцеса, омайваща принца с белия кон, за да се превърнат още на другия ден в обикновената Пепеляшка.
Другите пък залагат на добрата подготовка за изпитите, пренебрегвайки подготовката за бала.
„Ох, не ме занимавай с глупости„, ми заяви един ден дъщеря ми Станислава, когато я запитах дали все пак ще купуваме рокля. А после добави категорично: „През май, след предварителните изпити в Медицинския!“ Изпаднах в ужас, като си помислих, че единствено тя ще отиде по дънки на бала си и след това ще пуснат снимката й в медиите като една от абитуриентките с неподходящи облекла. Помислих си, че поне няма да я видя разголена, както са излизали млади момичета през минали години и са ставали за посмешище“, разказа притеснена майка на 12-класничка.
Вики пък заяви, че вече е избрала рокля. Но направила избора набързо, без претенции и без харчене на излишни средства. Двете с майка й успели да нагласят един свободен следобед, за да свършат тази работа.
Имам уроци, трябва да се подготвям, не мога да си позволя и минутка да губя
Вики кандидатства в Амстердам по документи. И чака отговора от университета в нервозно нетърпение. Признава, че е краят на срока и учителите масово изпитват, а тя мисли за съобщението, което вече трябва да е пристигнало, но не е.
Спомних си как преди две години племенницата ми кандидатства в Германия. Трябваше да получи отговор от университета още в края на август. Но съобщението така и не пристигна нито през септември, нито през октомври. Нито – да, нито – не. Накрая тя се събра багажа и замина за Германия. Намери си квартира с твърдото решение, че ако не са я приели, ще остане да работи. Ходи два пъти в университета да пита на място. През ноември, когато вече другите бяха започнали да учат най-накрая се разбра, че е приета – една от първите, но съобщението е изпратено на грешен адрес.
Германска им работа.
А сега Вики чака писмо от Амстердам. Взела решение да учи там по настояване на майка й. Тя самата предпочитала да остане в България и сега се подготвя за изпити и в родните университети като резервен вариант.
Сблъсъкът родители – деца
Има деца, които искат да учат едно, докато родителите им настояват да е друго. Често вижданията са коренно противоположни. За родителите е важно да е професия, която ще изкарва много пари. Детето пък често избира университет, от който ще вземе диплома, без много да се учи. А за такива университети легенди се носят…
Поли признава, че дори самата дума „матура“ стресира нея и съучениците й. „Сякаш учителите нарочно я използват, за да ни накарат да учим, а ние и без това сме накрая на силите си„, споделя тя. Поли ще учи във Франция, но й трябват високи оценки от матурата и сега заляга над Йовков, Далчев, Багряна… Преоткрива литературата и твърди, че изпитва удоволствие да се потопи в този прекрасен свят.
Ема също трябва да изкара оценка на матурата над 5.00. Смята, че и сега има потенциал, но не може да си позволи да остави изпита на случайността и продължава да учи упорито. Тя ще продължи образованието си във Великобритания.
Всъщност „12-и клас“ е стрес, през който минаваме всички – и ученици, и родители, и учители
Напоследък училищата се опитват да разбият правилото, че в 12-и клас не се посещават занятия. И сблъсъкът е страшен. Едните ученици са чули от по-големите, че в последния клас никой не ходи на училище и после отсъствията се извиняват. Другите пък отказват да посещават часовете, които не касаят пряко изпитите им за университет. Третите … в тази роля влизат учителите, които са подложени на проверки – имат ли ученици в часовете си.
Успешни са децата, които могат да преценят потенциала си и да го развият по най-добрия начин за тях, заяви психологът Аделина Иванова. По думите й те най-добре могат да се ориентират за пътя си, защото не са обременени от рационалното мислене на родителите си. Всеки трябва да следва своята уникална същност, да бъде себе си сега и занапред, допълни специалистът.
А иначе – в края на май разбираме, че всички знаят да броят до 12. „Кой каза: едно… две… три…“
Зареждане ...