Прогноза: Възрастта за пенсия ще се увеличи с две години. Това се посочва в анализ на Дрезденския клон на института IFO, който показва ползата от обвързването на възрастта за пенсиониране с нарастващата продължителност на живота.
О своя страна Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изчислява, че възрастта за пенсиониране в държавите членки ще се повиши до средата на 2060 г. средно с две години.
„Някои от нашите съседни държави вече са решили да направят това. Например Холандия, Швеция и Финландия“, казва експертът по пенсионните въпроси на IFO Йоахим Рагниц. В Холандия ако хората живеят три години повече, те трябва да работят две години повече и да получават още една година пенсия. Това би означавало, че съотношението на пенсионерите към работещото население ще остане стабилно на около 40 процента след 2040 г., вместо да се повиши до почти 50 процента, както се прогнозира в момента.
Ако не се обвързват увеличенията на пенсиите с тези на заплатите, както беше досега, а с инфлацията, която обикновено е по-ниска. Това би забавило нарастването на разходите за пенсии. Често има призиви за включване на самостоятелно наетите лица и държавните служители във плащането на вноски, но изследователите на IFO твърдят, че това няма смисъл. Това решение би облекчило пенсионните фондове в краткосрочен план. В дългосрочен плащанията за тези групи биха били значително по-високи, отчасти защото те имат по-голяма продължителност на живота.
През 2021 г. Германия е похарчила около една пета от своя БВП за социални обезщетения
Разходите възлизат на над 700 милиарда евро.
Най-голям дял от това се пада на задължителната пенсия (GRV) и здравното осигуряване (GKV). За сравнение безработицата, медицинските грижи и застраховката срещу злополука са причинили значително по-ниски разходи. Поради застаряването на населението и нарастващата продължителност на живота държавните разходи за финансиране на системите за социална сигурност нараснаха рязко. По отношение на БВП, разходите за задължително пенсионно осигуряване почти не са се променили през последните 20 години и са между 9,2% и 10,8% от БВП.
В миналото проблемите с финансирането на разходите за пенсии, произтичащи от демографските условия, бяха решени чрез поделяне на разходите между работещото население и пенсионерите по старост.
Постепенното увеличаване на възрастта за пенсиониране
от 2012 г. до 67 години през 2031 г. също трябва да се разбира като споделяне на тежестта.
Възрастта за пенсиониране може да бъде увеличена въз основа на правилата на задължителната застраховка. Ако очакваната продължителност на живота се увеличи, възрастта за пенсиониране също трябва да бъде коригирана.
В други страни увеличаването на продължителността на живота понякога се отразява изцяло в пенсионната възраст. Като алтернатива може да се използва и очакваната продължителност на живота при добро здраве. Това подкопава аргумента, че човек има малка допълнителна продължителност на живота в напреднала възраст поради по-лошо здраве. Данните показват, че
дългосрочната продължителност на живота в добро здраве след 65-години
също се е увеличила значително. В Германия тя се е увеличила от 7,1 на 11,4 години за жените и от 6,9 на 10,2 години за мъжете между 2010 г. и 2021 г.
Финландия вече определи връзката между възрастта за пенсиониране и очакваната продължителност на живота през 2017 г. А през 2027 г. възрастта за пенсиониране ще бъде коригирана за първи път въз основа на новия регламент. Възрастта за пенсиониране се определя така, че съотношението между работното време и (очакваното) време при пенсиониране да се запази на нивото от 2025 г. Възрастта за пенсиониране може да се увеличава или намалява с максимум два месеца годишно.
Швеция ще обвърже възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота от 2026 г.
Някои европейски страни прилагат и други механизми за облекчаване на тежестта върху своите пенсионни системи. Първата касае държавните служители и самостоятелно заетите лица. Във Финландия държавните служители са интегрирани в държавната система още през 1970 г. Самостоятелно наетите лица са там от 1986 г. В първия се прилагат подобни правила като в частния сектор. Самостоятелно наетите пък трябва да плащат вноски както на служителите, така и на работодателите, но могат да приспадат платените вноски от данъка.
В Австрия самостоятелно наетите, както всички други осигурени лица, са длъжни да правят вноски от минимален месечен доход от 500,91 евро. При изчисляване на вноските се вземат предвид само доходи до максимум 6825,00 евро на месец. За всички останали осигурени лица, включително държавни служители сумата е 5850 евро. Държавните служители в Австрия постепенно се интегрират в задължителното осигуряване от 2004 г. насам.
В Швеция, както и във Финландия, самонаетите плащат вноски както на служителя, така и на работодателя. Държавните служители подлежат по същите правила както другите служители, които подлежат на социалноосигурителни вноски.
В Швейцария самостоятелно наетите лица плащат вноска, свързана с дохода,
между 4,35% и 8,1%.
В Германия обаче както самонаетите (с изключение на някои професионални групи), така и държавните служители са освободени от задължението да плащат вноски. В допълнение към увеличаването на възрастта за пенсиониране и включването на самостоятелно наетите лица и държавните служители в задължително пенсионно осигуряване, може да се започне и с коригиране на нивото на пенсията, съветват експертите. По-специално Австрия често е възхвалявана в медиите като добър пример за своята щедра пенсионна система. Нетният коефициент на заместване в Австрия за мъжете със среден доход е 87,1%, значително по-висок от този в Германия (52,9%). Похвалата обаче пренебрегва различното развитие на пенсиите в двете страни.
В Германия пенсиите обикновено се увеличават в съответствие с нарастването на заплатите. Това означава, че по-старите поколения също се възползват от увеличаването на производителността. В Австрия обаче фиксираната пенсия се коригира ежегодно със закон. Корекцията се основава главно на темпа на инфлация.
Какво да направите, за да се пенсионирате
В северноевропейските страни Швеция и Финландия нарастването на пенсиите е обвързано с правила. Финландия разчита на съставна формула за коригиране: 20% от увеличението на пенсиите се основава на ръста на заплатите, останалите 80% са свързани с индекса на цените. Подобно на Германия, ръстът на заплатите също се използва в Швеция като основа за актуализиране на пенсиите. От темпа на нарастване на заплатите обаче се приспадат 1,6 процентни пункта.
Швейцария обикновено коригира нивата на пенсиите по закон на всеки две години, като се взима предвид половината от ръста на цените и половината от ръста на заплатите – добре познатото швейцарско правило, което се ползва и в България.
Зареждане ...