В последните 17 години всеки ден за Явор е борба за живот. През 2000 година 20-годишният тогава студент получава най-страшния „подарък“ за студентския празник – бъбреците му отказват – и двата. Следват ужасни месеци на хемодиализа и надежда след трансплантацията на бъбрек, дарен от майка му. Явор изкарва десетилетие с новия си орган, но през 2014 година получава остра реакция срещу него и отново се връща в залата за хемодиализа – три пъти седмично по 4 часа. А там пред очите му всеки ден са най-страшните картини. За ужаса – да си сред обречените, и за надеждата – да имаш нормален живот. За това – как се завършват две висши образования, докато се бориш непрестанно. И за мечтите – разказва Явор в едно много емоционално интервю.
Явор Петров Ангелов е на 35 години от гр. Перник. Работи в Община Перник, общинско предприятие „Обредни дейности“ като главен счетоводител. Икономист по професия, а в момента учи Публична администрация и управление на човешките ресурси в Югозападния университет в Благоевград. Страда от заболяването на бъбреците вече 17 години. Днес има шанс за 100% излекуване в клиника в Турция. За целта обаче са нужни около 180 000 лева – сума, непосилна за него и семейството му. В името на живота! – Перник отново е обединен. Този път в помощ на Явор!
FN: Явка, как се случи всичко?
Бях студент във Варна – Международни отношения. Започна да ми става лошо, без да съм имал никакви симптоми за заболяване преди това. Като се прибрах у дома преди студентския празник на 8 декември, си направих изследвания. И те показаха, че съм за хемодиализа. Че бъбреците са си заминали директно. Лекарите дори не можаха да кажат какво го е отключило. Смятат, че може да е била бронхопневмония на крак или нещо друго. През 2001 година моята майка ми даде единия си бъбрек и ми направиха трансплантация.
С него изкарах до 2014 година. На 30 декември 2014 г. бях направил остра реакция за отхвърляне на трансплантирания бъбрек и ме включиха отново на хемодиализа. Оттогава вече карам три път седмично по 4 часа. Лошото при мене е, че имам и антитела, а те унищожават всички органи в тялото.
FN: Какъв шанс ти дават лекарите от Турция?
Сега в Турция заедно с трансплантацията, ако успея да събера сумата, лекарите ще могат да изчистят и антителата с така наречената плазмафереза. Което представлява пречистване на кръвта на възрастен човек. 100% могат да излекуват. Един нов бъбрек вече по съвременните методи може да издържи до 20 – 30 години. При един здравословен начин на живот и хубава диета хората изкарват по много години.
FN: Как живееш в момента?
Ходя на работа, ходя на диализа. Едно кръвно налягане – високо, ниско, зависи как се случат нещата. Боря се да оцелявам по някакъв начин. Помагат ми приятели и близки. Трудно е. Но аз имам борбен дух и всички ми казват, че отстрани не изглеждам толкова болен, не изглеждам отчаян. Винаги гледам да се усмихвам, да съм между хората – съвсем нормален човек. Но аз си знам какво ми е всъщност.
FN: Какво ти струва всичко това?
Сега – самата кампания, ми струва страшно много притеснения, защото съм свикнал сам да се справям. Близките ми хора и приятелите винаги са до мене, но ми струва страшно много да се държа нормално, да не показвам какво ми е пред родителите ми, да не ги тревожа излишно. Дори и когато съм бил на границата да припадна, пак съм се преструвал, че всичко ми е наред. За да вървят нормално нещата и да нямат притеснения други хора около мене.
FN: Ти си много усмихнат, много ведър, но можеш ли да се усмихваш по време на хемодиализата?
Понякога се опитвам да разсмея останалите пациенти, но по-често – не. Там е много тежка ситуацията. Там умират хора. Там възрастните не издържат дълго. Там хората се мъчат. Колкото и човек да се опитва да е позитивен, не става. Щом аз, който съм голям бърборан, изкарвам хемодиализи, без да кажа и дума, значи е страшно. На никого да не му се налага да вижда какво е хемодиализата. Много хора не издържат и си заминават от две-три диализи, зависи от организма.
FN: Ти завършваш първо висше, когато вече си трансплантиран, и второ висше през времето, когато отново си на хамодиализа.
Реших, че трябва животът ми да е уплътнен максимално, за да не мисля за болестта. Да работя, да живея с приятелите ми, доколкото мога. Ходя на еднодневни екскурзии, защото не мога да си позволя никъде да отида с нощувка – през ден съм на хемодиализа. И записах второ висше образование, защото разбрах, че е абсолютно безплатно за хора с телкови решения. Реших да се възползвам – хем да си уплътня времето, хем да се образовам допълнително, хем да бъда между млади хора. Следвам публична администрация и управление на човешките ресурси в Югозападния университет в Благоевград. Остават ми два семестъра и завършвам. Предвиждам да си взема и учебниците в Турция, защото то ще е дълго време изолация, така че поне да уча. Иначе мога да се похваля, че съм доста добър по успех и успехът ми е 6.00.
FN: В свободното си време какво правиш?
В свободното си време, което е много малко, се занимавам с цветя и с животни. Гледам стайни, градински. Обичам цветята, обичам животните, обичам природата. Отглеждам гълъби, кокошки, кучета, котки. Всъщност обичам живота. Надявам се хората да откликнат. Защото наистина има много добри хора, които помагат. И това вече го усещам. Обаждат ми се, интересуват се, сложиха кутии за набиране на средства на много места. Вече около 90 кутии са разположени на територията на Перник. Много е трогателно, защото ми се обаждат хора, с които не съм общувал от години. Всеки един човек, който ми е подал ръка, ме е трогнал.
FN: Когато всичко мине, какви са ти плановете?
За образование вече не си мечтая, мисля, че две образования са достатъчни за човек. По първата специалност вече съм се доказал – главен счетоводител съм от дълги години. Нещото, за което си мечтая, е да имам нормално семейство, да имам деца. Даже си мечтая за много деца. Обичам децата. Това са ми мечтите – чисто човешки. Не мечтая за богатство, кариера, престиж или нещо такова. Защото на мене от 18-годишен мечтата ми е била за един нормален живот. Нищо друго.
Дарителската сметка е :
ОББ – АД
Клон Перник
IBAN:BG56UBBS80021057432140
BIC: UBBSBGSF
Явор Петров Ангелов
Зареждане ...