Отбелязваме 150 години от гибелта на Васил Левски

„Какво като сме били под турско робство? Сега хората са различни, те не са виновни за историята и е хубаво да им помогнем“ – казва момиче на видима възраст 14 години на своя приятелка. Става ясно, че разговорът е свързан със земетресението в Турция и Сирия и пострадалите от него, но се случва на метри от Паметника на Апостола на свободата Васил Левски в София.

„Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели“ — Левски до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

В редичка, хванати един до друг към него вървят ученици

с цветя в ръка, за да отдадат почит към името и делото на големия българин в последния учебен ден на седмицата. На паметника срещаме и Станка Младенова, която е дошла със своя седемгодишен внук Денислав.

„Всяка година идваме, но понеже сега той е болен и не можа да дойде с класа си, го доведох аз. Вълнува се много, даже беше научил стихотворение за Левски. Много е горд, че е дошъл дотук.“

„Вчера каквото сме говорили и писали,

трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре“- Васил Левски

Тази гордост и признателност се усеща днес извънредно силно на това паметно място. А само на няколко крачки от паметника се озоваваме пред първото обособено художествено пространство, посветено на Апостола -кътче от Националната ни галерия Квадрат 500, което ни посреща със заветите му и мултимедийната изложба „Изповедта на Левски“.

Проект, който ни предлага емоционална близост

с човека зад образа. „Това е един от най-важните елементи в Националната програма по отбелязване на 150-години от гибелта на националния ни герой. Поздравления за работата на екипа на НХГ и Общобългарския комитет „Васил Левски“ и благодарност към всички дарителите за осъществяването му“, каза при откриването зам.-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов.

Осем години – толкова време отнело на идеята –

в София да има специфично място, свързано с паметта на Васил Левски, в което младите хора да дойдат, да научат повече и дори да си купят книги за него – до реализирането й, призна пред Радио България Васил Василев, председателят на Общобългарския комитет. И тъй като сме на територията на изкуството – Националната художествена галерия, представянето на националния ни герой не е посредством излагането на артефакти

и лични вещи, а чрез художествени похвати.

Още с влизането в затъмненото пространство ви посрещат заветите му, написани от светлина, които изчезват, за да се появят отново. В обособеното книжно пространство са ценни исторически книги, най-новите проучвания и публикации с открития от фонда на Общобългарския комитет и Националния музей Васил Левски- Карлово. А в самата малка зала, на мащабна видеостена, с използване на холографска технология, се „съживяват“ важни моменти от живота

на един от символите на българската свобода и единство.

Мястото е проектирано и реновирано именно според необходимостта на мултимедийния проект „Изповедта на Левски“, научаваме от Иво Милев, продуцент на проекта. Той не е нито документален филм, нито мултимедия в типичния смисъл на понятието. В изложбата е използвана напълно съвременна технология,

в съчетание с консервативен подход

в използването й, обяснява Милев. Възпроизвеждат се обстановката и атмосферата чрез характерни за времето костюми и реквизит в един спокоен филмов разказ на режисьора Димитър Гочев, по сценарий на Нели Димитрова.

Той има за цел да ни покаже човека Левски.

„Разбира се, в създаването са използвани множество исторически документи и проучвания, но това не е исторически филм. Това е художествено произведение. То прави внушение и би трябвало да работи с емоциите на хората. Познаването и информативността е на втора място. Такава е ролята на „Изповедта на Левски“. Много е трудно да работиш с образа на Васил Левски, защото това е личност, за която всеки има своята лична представа.

Но подобни крачки, проекти, са абсолютно необходими.

Има нещо много интересно в България – след края на 80-те години на миналия век сякаш ние се страхувахме за много дълго време да се обръщаме към миналото си. Допреди няколко години почти липсваха филми за миналото ни. И в един момент, когато започнаха да се правят такива, ние настръхнахме и коментарите

за тях бяха свързани с агресия и неодобрение.

А аз смятам, че нещата стават по точно обратния път. Всяко хубаво нещо става чрез опит. Всеки следващ опит е по-добър от предишния. И това, за което говоря, е също някакъв израз на национален комплекс към нашето минало – време е да го погледнем по-свободно и с по-отворени очи“- заявява Милев.

„Дела трябват, а не думи“ – пише Левски.

„Идеологията на Левски, съдейки по неговите завети, е най-правилният път към решаването на нашите проблеми- казва Васил Василев. – Нито един български политик не иска да го разбере. Ако българският народ може да се обедини, то това може да стане само около личността, делото и заветите на Левски. Те могат да ни изведат напред“- казва председателят на

Общобългарския комитет „Васил Левски“.

Излизайки от галерията, отново се озоваваме през паметника на Васил Левски в центъра на София. Две възрастни жени оставят поредните червени рози в основата му.

„Оставихме цветя на Апостола за неговата дейност,

за неговата любов към родината, да се поклоним и да не го забравяме. Всяка година го правим, защото го обичаме, защото е обичал родината си“- казва ни едната и продължава по пътя си.

„Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“ —  недовършената

римувана автобиография из тефтерче на Васил Левски

Изложбата „Изповедта на Левски“ НХГ ще може да бъде посетена през цялата 2023 година с вход свободен. След нея духът на Васил Левски ще остане в новото пространство с нов художествен разговор между миналото, настоящето и бъдещето на България.