Днес се очаква да се проведе първият опит за мир – на границата между Украйна и Беларус трябва да започнат преговорите между Киев и Москва. Междувременно ЕС заяви, че иска Украйна за свой член, а след проведен референдум Минск разрешава на чужди страни да разположат ядрено оръжие на нейна територия. Какво се случва и ще има ли мир – следете тук:
Беларус показа мястото, което очаква руснаците и украинците за преговори
Украйна се съгласи
да изпрати дипломати на място близо до украинско-белоруската граница, въпреки съобщенията, че президентът на страната Александър Лукашенко е готов да изпрати войски, които да се присъединят към инвазията.
„Мястото за провеждане
на преговорите между Русия и Украйна в Беларус е подготвено, очаква се пристигането на делегациите“, съобщи беларуското външно министерство в социалните мрежи, като публикува снимка на дълга маса с руски и украински знамена.
Анатолий Глаз – говорител на външното министерство на Беларус, заяви: „Преговорите ще започнат веднага след като всички делегации пристигнат на мястото на срещата.“
Украйна обеща да не
отстъпва на срещата, а президентът ѝ Владимир Зеленски заяви, че не очаква разговорите да доведат до някакви резултати.
„Както винаги, не вярвам в резултата от тази среща, но нека опитат“, каза той.
Преговорите между Украйна и Русия се очакват да започнат рано тази сутрин
Преговорите между Киев и Москва се очаква да започнат рано тази сутрин, сочат данни на „Украинска правда“ и руската агенция ТАСС, предаде ДПА. Планираше се преговорите
да започнат в неделя.
Агенция ТАСС цитира източник, пожелал да запази анонимност, който казва, че срещата ще се състои сутринта, а причината за това е свързана с логистиката на украинската делегация.
ДПА посочва, че руската делегация вече е потеглила от беларуската столица Минск и пътува към
украинско-беларуската граница,
близо до р. Припят., където се очаква да се състоят преговорите. Украйна се съгласи да започне преговори за мир с Русия в неделя. Не вярвам в резултат от тази среща, но нека да опитаме, каза украинският президент Володимир Зеленски.
Зеленски поиска незабавно членство на Украйна в ЕС
Украинският президент Володимир Зеленски се обърна с молба за незабавно присъединяване на неговата страна към ЕС по нова специална процедура.
Той обяви във видеообръщение, че загубите на руската армия възлизат на 4500 души. Също така по неговите думи, по време на бойните действия в Украйна са загинали 15 деца.
„Нашата цел е да бъдем заедно с всички европейци и най-важното – да бъдем равнопоставени“, каза Зеленски. „Сигурен съм, че го заслужавахме. Сигурен съм, че всичко това е възможно“.
По-рано министерството на отбраната на Украйна съобщи, че убитите и ранени руския военни възлизат на около 5300 души, припомня Би Би Си.
Руското министерство на отбраната не съобщава за броя на загиналите и ранените сред своя военен контингент. То обяви вчера единствено, че има загуби.
Би Би Си не разполага с информация за загубите от независими източници и не може да провери изявленията на двете страни самостоятелно.
Урсула фон дер Лайен: Искаме Украйна в ЕС
Те са едни от нас и искаме да са член на ЕС, каза фон дер Лайен.
Украйна участва в някои
европейски процеси, например интеграцията на украинския пазар към единния пазар на ЕС. Имаме тясно сътрудничество в енергетиката и други сфери, посочи тя.
Въпреки подкрепата за членство в ЕС обаче тя не даде индикации, че това ще е бърз процес.
Коментарите й бяха
направени часове, след като ЕС обяви, че ще доставя оръжие на Украйна, за първи път в историята на съюза, отбелязва Ройтерс.
Проведох телефонен разговор
с председателката на ЕК. Говорихме за конкретни решения относно засилването на отбранителната способност на Украйна, макрофинансовата помощ и присъединяването на Украйна към ЕС, посочи Зеленски.
Вчера президентът на Латвия
Егилс Левитс заяви, че ЕС трябва незабавно да предостави на Украйна статут на кандидат членка. Аналогични предложения имаха и президентите на Полша и Литва Анджей Дуда и Гитанас Науседа.
Беларус отвори вратата за разполагане на ядрени оръжия с референдум
Над 65 процента от гражданите на Беларус одобриха на референдум внасянето на промени и допълнения в конституцията на страната. Това съобщи Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната, предадоха световните агенции.
За внасянето на изменения
и допълнения в конституцията на Беларус гласуваха 4 440 813 души или 65,16 процента от гражданите, употребили правото си на глас. Против са гласували 10,07 процента, каза председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната Игор Карпенко.
78,63 процента от беларуските граждани са участвали в гласуването на референдума.
Една от промените в конституцията предвижда възможност за разполагане на ядрени оръжия на територията на Беларус, посочва Ройтерс. Западът вече обяви, че няма да признае резултатите от референдума, отбелязва агенцията.
На фона на референдума
вчера в Беларус се състояха много антивоенни протести. В няколко града протестиращите скандираха „не на войната“, колите огласиха с клаксони улиците и хората оставяха букети в цветовете на украинския флаг. Най-малко 290 души са били задържани, обявиха правозащитници.
Беларуският президент
Александър Лукашенко, който говори вчера пред избирателна секция, заяви, че може да помоли Русия да върне ядрени оръжия в Беларус.
„Ако Вие – Западът, прехвърляте ядрено оръжие в Полша или Литва, към нашите граници, тогава аз ще се обърна към (руския президент) Путин с искане да върне ядрените оръжия, които аз предадох без никакви условия, каза Лукашенко.
Руската рубла се срина с почти 30% след последните санкции
Руската рубла поевтиня с почти 30% спрямо долара, след като световните сили наложиха нови, по-строги санкции на Москва заради инвазията й в Украйна.
Според Bloomberg News
в офшорната търговия рублата е паднала с 27% до 114,33 за долар.
Съединените щати и Европейският съюз заявиха, че ще изключат някои руски банки от международната система за банкови разплащания SWIFT и лично ще санкционират Владимир Путин и външния министър на Русия Сергей Лавров. Те също така забраниха всички транзакции с централната банка на Русия.
Междувременно страните
от Г-7 – Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ – предупредиха, че ще „предприемат допълнителни санкционни стъпки“, ако Русия не прекрати войната.
Санкциите на ЕС срещу руската Централна банка влязоха в сила рано тази сутрин. Това е посочено в Официалния вестник на ЕС, предаде ДПА.
Санкциите включват
забрана за трансакции с руски финансови институции, посочи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Всички активи на банката в ЕС също ще бъдат замразени в опит да бъде блокирано финансирането на войната на Русия срещу Украйна, отбелязва ДПА.
Зареждане ...