Над 3800 български села нямат джипи. Същото важи и за 9 малки града в страната. В тях живеят над 800 000 души, или около 12% от населението.
Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.
В над 2000 от населените места живеят едва под 100 души, а в други сто има над 1000 жители, които са оставени без достъп до първична медицинска помощ.
Проблемът се задълбочава още повече при липсата на автобуси, пише Телеграф.
Транспорт няма в близо 600 населени места. Така единственото, на което могат да разчитат хората, е помощ от близки. В много от селата тази роля се поема от кметовете.
Задачи
Така например една от ежедневните и обичайни задачи на кмета на петричкото село Самуилово – Кирил Стоянов, е да се грижи за здравето на своите възрастни съселяни. От години почти всеки ден той получава поръчки от пенсионери да им купува различни лекарства от аптеките в град Петрич. „Често се редя с рецептурните книжки, за да им взема нужните хапчета. Не ми тежи това, а напротив – чувствам се полезен на хората. Особено през зимата не е добре болни и възрастни хора да излизат навън, за да не паднат, някои се губят. По този начин им пестя време и средства, за да не се разкарват те до града”, твърди кметът Кирил Стоянов.
Управникът се отзовава и за други нужди на своите съселяни. Има самотни хора в селото, които нямат роднини. Като се разболеят, на помощ им се притичва кметът, който ги вози до болницата за прегледи, а понякога и за настаняване. След това ходи периодично, за да купува неща, които са необходими на болните.
Стимул
За да се стимулира разкриването на практики в отдалечени и труднодостъпни райони, здравната каса отпуска бонуси на лекарите, работещи в тях.
Тези суми са определени в Националния рамков договор и варират според отдалечеността на практиката.
Според оценката и анализа на Националната карта обаче наличните стимули не водят до значими резултати. Ето защо се предвиждат инвестиции както от държавата, така и по Плана за възстановяване и устойчивост. Те ще са за изграждане, обзавеждане и осигуряване на медицинска апаратура за амбулатории в извънболничната помощ. Заложено е и разработването на нови процедури за стимулиране, които включват изплащането на еднократна сума за разкриване на практика, определена сума, която да се дава на семейството на лекаря, разходи за наем и транспорт или ежемесечно предоставяне на средства за срок от 5 г. С приоритет за раздаването на стимули ще са населени места с над 100 души, както и такива, които са на повече от 30 км отдалеченост от друго населено място с разкрита практика или филиал на спешна помощ. Ще се взимат предвид и фактори като средната възраст на населението.
Анализ
Неравномерното разпределение на медицинските кадри засяга и цели области. По договор със здравната каса в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) работят 3950 лекари, които обслужват здравноосигурените лица. Средното за страната съотношение е 1711 души на един медик. В София, където са концентрирани най-много семейни медици, този показател е 1592 към 1. В Търговище обаче едно джипи обслужва 2922 пациенти, а в Кърджали – 2556. На трето място е Разград с 2506. По над 2100 души се падат и на лекарите в Хасково, Русе и Монтана. Най-разтоварен е графикът на белите престилки в Плевен и Варна. Там един лекар обслужва съответно 1195 и 1366 пациенти. В анализа обаче е отбелязано, че важен фактор за осигуреността играе възрастта на личните лекари. В момента средната възраст на джипитата е 58-59 години, а 25% от тях работят в пенсионна възраст.
В болниците: Имаме повече легла от нужното
Що се отнася до болничната помощ, там нещата са още по-различни в зависимост от населеното място. Лечебните заведения за болнична помощ у нас към края на 2021 г. са 319, от тях 115 са частни. Броят на многопрофилните болници е 112, а на специализираните – 60. Държавните психиатрични болници са 12. Толкова са и центровете за психично здраве. 7 са комплексните онкологични центрове (КОЦ), а 3 са центровете за кожно-венерически заболявания със стационар. Общият брой на леглата във всички тях е 54 491. С най-висока осигуреност с болнични легла на 1000 души население са в област Плевен. Там показателят е 11,2 при средно за страната 7,9 легла на хиляда души. На второ и трето място са Смолян и Пловдив с над 10 легла на 1000. Най-ниска пък е осигуреността в Перник. Жителите в областта разполагат само с 3,8 легла на хиляди пациенти. Сходна е ситуацията в Ямбол и Видин, където показателят е съответно 3,9 и 4,2. В същото време над половината от общия леглови фонд в болниците е концентриран в едва седем области, като 21,2% от леглата са в София. Анализът показва, че има свръхкапацитет, който не отговаря на реалните нужди на населението. От всички налични легла за цяла година са използвани 30 569, а над 20 000 са останали празни.
Зареждане ...