Опасна ли е бутилираната вода? Вижте мнението на специалистите! Ето резултатите от ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. Те сочат, че водата в пластмасова бутилка е 100 пъти по-лоша, отколкото се смяташе досега. В случая става въпрос за броя на малките пластмасови парченца, които съдържа. С помощта на наскоро изобретена техника
учените преброяват средно 240 000 откриваеми фрагмента пластмаса на литър вода.
И това се отнася за популярни марки – между 10 и 100 пъти повече от предишните оценки. А това поражда потенциални опасения за здравето, които изискват по-нататъшно проучване.
„Ако хората са загрижени за нанопластмасата в бутилираната вода, разумно е да се помисли за алтернативи като чешмяната вода“, Това заяви пред АФП доцентът по геохимия в Колумбийския университет и съавтор на статията Бейжан Ян.
„Не съветваме да не се пие бутилирана вода, когато е необходимо.
Рискът от дехидратация може да надхвърли потенциалните въздействия от излагането на нанопластмаси“,
добави той.
През последните години в световен мащаб нараства вниманието към микропластмасата. Тя се откъсва от по-големи източници на пластмаса и сега се среща навсякъде – от полярните ледени шапки до планинските върхове. По този начин се разпространява в екосистемите и попада в питейната вода и храната.
Докато микропластмасата е с размер под 5 милиметра,
нанопластмасата се определя като частици с размер под 1 микрометър.
Това са толкова малки частици, че могат да преминат през храносмилателната система и белите дробове, да попаднат директно в кръвния поток и оттам в органите, включително мозъка и сърцето. Те могат също така да преминат през плацентата и да попаднат в организма на неродените бебета. Проучванията за въздействието им върху екосистемите и човешкото здраве са ограничени, въпреки че някои ранни лабораторни изследвания ги свързват с токсични ефекти, включително репродуктивни аномалии и стомашни проблеми.
За да проучи наночастиците в бутилираната вода, екипът използва техника, наречена микроскопия на стимулираното раманово разсейване (SRS), която наскоро беше изобретена от един от съавторите на статията и работи чрез изследване на пробите с два лазера, настроени така, че да накарат определени молекули да резонират, разкривайки какво представляват те за компютърен алгоритъм.