Обявиха кой е най-трудният предмет за българските ученици

Това показват резултатите от електронната анкета

сред учениците, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) във връзка с прегледа на учебните програми от I до X клас.

В проучването на доброволен принцип и анонимно участваха 5200 деца. Част от тях – 2184 ученици, бяха достигнати чрез директна кореспонденция с ученическите съвети в училищата. 3016 ученици се включиха благодарение на Националния съвет на децата към

Държавната агенция за закрила на детето.

Кой е най-трудният предмет в училище според вас?

 

 

 

 

 

 

Учениците изразиха мнението си за отделните предмети по степента на трудност за научаване, необходимостта и смисъла от придобитото знание, практическата приложимост и метода на преподаване.

Като най-смислена петокласниците и шестокласниците

възприемат дисциплината „Човекът и природата“. Независимо че определят за най-сложна математиката, те смятат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са убедени, че ще им е полезна в живота.

Децата от V и VI клас трудно приемат прехода от „Човекът и обществото“ към двата отделни учебни предмета „География“ и „История“. Очевидна е необходимостта от засилване на синхрона в учебните програми между двете дисциплини в тези класове. Подобен проблем има и в VII клас при разделянето на „Човекът и природата“ на „Химия“ и „Физика“.

Инвестициите в създаване на STEM кабинети,

проектното обучение и работата в групи биха помогнали за преодоляване на тези трудности.

Гимназистите (VIII-X клас) масово не осъзнават практическата полза от знанията по математика, български език и литература и физика. Те намират за важни и полезни географията и чуждите езици. Учениците с успех под много добър 5.20 по-трудно разбират смисъла на изучаваното в училище.

Учениците от първи гимназиален етап най-често искат материалът да бъде разглеждан чрез практически примери и реални житейски ситуации, необходимо им е и повече

време за упражнения, особено по математика.

Гимназистите признават опитите на своите учители да представят учебния материал по разнообразен начин, за да бъде възприет по-добре, включително чрез използване на образователни платформи. Едновременно с това, също като по-малките, те отчитат като сериозен дефицит липсата на работа в групи и недостатъчното време за разбиране и затвърждаване на новите знания. Учениците рядко са ангажирани в проектни дейности по предмети с голям брой часове като български език и литература и математика.

Почти всички отчитат необходимостта от повече упражнения.

Работни групи към МОН преглеждат учебните програми по всички общообразователни предмети, изучавани от I до X клас. Част от този процес са проучванията на мненията на учители, ученици и родители.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено