Преди една година България обяви извънредно положение заради коронавируса. Тогава не употребявахме думата локдаун.
Напоследък думата локдаун започна често да се употребява за извънредна мярка, в която временно се забранява на хората да напускат или да влизат в определен район или сграда по време на заплаха.
Локдаун бе избран за дума на годината -2020 г. от престижния английски речник „Колинс“.
Локдаун сега е рестриктивната мярка за затваряне, карантиниране и изолация беше приложена от много държави по света за ограничаване разпространението на новия коронавирус.
У нас на 13 март 2020г. беше въведено извънредно положение с всички произтичащи забрани- за излизане от вкъщи и от областния град.
Първоначално извънредното положение беше за 1 месец. То включваше забрана за предвижване между областните градове и затваряне по домовете, освен ако не работим в аптека, болница, хранителен магазин и други професии на първа линия. Това де факто си беше локдаун, без да го наричаме така.
Приети бяха строги глоби, ако някой не изпълнява карантина или мерките. Десетки бяха хванати в парковете да се разхождат, след като беше въведена забрана за това.
Напълно бяха забранени пътувания към и от страни с висок риск от заразяване. В България се допускаха само завръщащи се от пътуване или работа българи.
Най-голям хит по време на извънредното положение бяха забраните на ген. Мутафчийски
Понеже забраните ги издаваше председателя на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски в интернет бяха създадени десетки мемета с весели забрани.
Стигна се до действителен куриоз майка, която чака бебе в чужбина да моли по пощата генерала да позволи бебето да излезе.
Забраните породиха комични ситуации в бита ни- вече се крием по хотелите по 20-30 човека в стая, за да не ни хванат, че сме на заведение. Бягаме през терасите и се надбягваме с полицаите. Родиха се вицове, че едно време партизаните са се крили в мазетата, сага клиентите в тоалетните.
Извън забавните неща около извънредната обстановка статистиката към днешна дата е тъжна.
Вече една година живеем в страх за живота си и този на близките.
Коронавирусът народи няколко свои вариации и стана по-силен и заразен. Починалите у нас вече са 11 192-ма. Заболелите 275 859. Само днес новите случаи са над 3 хиляди.
Една година мина, бяхме свидетели на частични локдауни- затваряха се заведения, молове, училища. Сега вече мерките се прилагат локално в червените зони на разпространение на болестта.
Година по-късно ваксинацията е в ход, но не е безпроблемна- първо хората не искаха да се ваксинират и се страхуваха, после доставките на ваксините се бавят, а от вчера е спряна имунизацията с най-масовата ваксина АстраЗенека заради съмнения за смъртни случаи, след нейното приложение.
Коронавирусът промени речника и поведението ни
Вече знаем и употребяваме ежедневно думи като карантинирам, ваксинирам, контактен, интубирам. Разбира се в социалните мрежи карантината е затвор, изолация. На ваксинирането му викаме чипиране, препратка към конспирацията,че ни слягат чипове.
Вече не се ръкуваме и прегръщаме, а докосваме с лакти или ръка свита в юмрук. Сядаме на разстояние, а като се закашляме се извиняваме и обясняваме, че не сме болни от коронавирус, а сме се задавили.
Една година- животът ни не е същия, а и никога няма да се върне в нормалността.
Зареждане ...