Мост за никъде – до него се достига само по реката, историята му е невероятна

Мостът, който не достига до никъде, се намира в парка Уонгануи, Нова Зеландия

Бетонното съоръжение се простира над реката Мангапуруа в средата на гъста тропическа гора. Без каквито и да било пътища, водещи към него, мостът изглежда нелепо на това място. А то е достъпно само с моторна лодка или каяк след 40-минутна екскурзия сред гъсти тропически растения.

мост
мост

Мостът е построен преди около 100 години, за да се обезпечи достъпа до новооткритите земи с идеята те да бъдат разработени от ентусиазирани фермери. Очаквало се там да се заселят войници, върнали се от фронта по време на Първата световна война. Правителството дори изградило пътища. Но областта се оказала далече и неподходяща за развиване на селското стопанство.

Всъщност инженерите първо изградили дървен мост, по който най-често се придвижвали диви коне. През 1936 година по настояване на местното общество дървеното съоръжение било заменено от бенонно. Истина е, че в продължение на 6 години мостът е бил използван от потенциалните фермери. Те преминавали оттам към земите, които биха могли да се превърнат в техни имения. Но през 1942 година се отказали напълно, тъй като долините се оказали без плодородни почви, мястото се оказало труднодостъпно въпреки положените усилия. Оттогава човешки крак рядко минава през гъстата гора, която много бързо заличила всички признаци на цивилизацията с изключение на моста.

мост 1
мост 1

На моста обаче има запазена плоча, която разказва за неговата история:

„Започнат през януари 1935 година и завършен през юни 1936 година, този мост е построен от фирма Raetihi към отдела за Обществени дейности. Дължината му е 130 фута, извисява се на 125 фута над потока, вложеният при изграждането му труд струва 598 фунта, 11 шилинга и 7 пенса. А транспортирането на всички материали възлиза на 419 фунта и 14 шилинга. За съжаление, стойността на материалите не е изчислена. Завършването на моста не могло да стане в срок заради новоднения и недостиг на материали.

Мостът е построен, за да обезпечи автомобилният достъп и да свърже заселниците в долината с цивилизацията

През 1917 година правителството откри долината за вайниците, които се връщат от Първата световна война. Девствената гора е била разчистена и с трудност са построени 35 фурми. Било открито и училище и в течение на няколко годити долината процъфтявала. Но проблемите с достъпа били толкова много, че много семейства се отказали от фермите си и напуснали. През 1942 година останали само три семейства. А след наводнението през февруари 1942 година правителството се отказало да вкарва пари в обслужването на пътищата към долината. Това се превърнало в официалното закриване на долината. За кратко време пътищата изчезнали. За наличието на живот днес говорят само кирпичените комини, които се забелязват в далечината, както и този мост“.

Само няколко туристически компании се осмеляват да организират пътуване до мястото, до което се стига само по реката. Смелчаците обаче могат да останат за няколко дни в някоя от къщите в гъстата тропическа гора.

- реклама -